Ако германският министър на отбраната Урсула фон дер Лаайен бъде утвърдена за нов председател на Европейската комисия, няма да й липсват неотложни задачи, с които да се заеме. Но сред най-спешните ще е тази да реформира неправилно функциониращата система, която я доведе до този пост, пише агенция Блумъбрг в редакционен коментар. Ръководителят на изпълнителната власт в Европейския съюз разполага с голяма власт – определя политическия дневен ред на ЕС, разпределя ключовите ресори и управлява администрация, наброяваща над 3000 човека. Следващият председател на ЕК ще се изправи пред сериозни предизвикателства, включително наближаващия краен срок за Брекзит, забавянето на икономическия растеж в ЕС, търговския спор със САЩ и засилващите се разногласия за по-нататъшна интеграция – без да споменаваме възможността за нова криза на еврото. Решението кой да заеме тази изключително важна роля обаче, е влудяваща игра на тронове. За да бъде номиниран, даден кандидат за поста трябва да спечели квалифицирано мнозинство сред лидерите на страните членки на ЕС. Те от своя страна се очаква да направят избора си, вземайки предвид резултата от последните избори за Европейски парламент. Веднъж номиниран, кандидатът трябва спечели абсолютно мнозинство от гласовете в ЕП, за да бъде утвърден на поста. Само по себе си това е достатъчно сложно. Но освен това има тенденция процесът да се смесва с пазарлъци за други висши постове в ЕС. Националните лидери се караха при закрити врата за правилния баланс между географско разнообразие, партийна представителност, политически преференции, демографски характарестики и т.н. Това не беше точно модел на прозрачност. Пред 2014 г. Европейският парламент се опита да изкара този процес от затворената стая и по-тежката дума да е на избирателите. При сегашната система на т.нар. водещи кандидати, основните партийни групи трябваше да номинират кандидати, които след това да водят публична кампания, за да спечелят най-високия пост в ЕС. Този път обаче и двете най-големи партийни групи не успяха да прокарат своите водещи кандидати заради по- фрагментирания състав на ЕП. Така процедурата пак се прехвърли в задната стая. След седмици на пазарлъци и спорове се стигна до изненадваща сделка за номинирането на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК, на французойката Кристин Лагард за председател на Европейската централна банка и белгиеца Шарл Мишел за председател на Европейския съвет. И трите кандидатури бяха резултат на защитна тактика. А тайният процес може да се е харесал на няколко страни членки. Но така ЕП бе отслабен и едва ли може да изглежда открит или демократичен. На избирателите може да им бъде простено, че се чудят какво точно се е случило. Урсула фон дер Лайен не бива да се колебае да изкара процедурата на светло. Подкопаването на системата, в която водеща роля има парламентът, би било грешка. За предпочитане е да има кандидати, които могат да артикулират визия и да бъдат подотчетни, отколкото спуснат парашутист след среднощна среща на върха. Но истинското ангажиране на избирателите изисква и нещо повече. Независимо от предизборните кампании преди евровота през май, избирателите почти нямат идея кои са кандидатите; малко над една четвърт от германците знаеха, че сънародникът им Манфред Вебер е избраникът на най-голямата парламентарна група – тази на Европейската народна партия. Ключът е за де се засилят връзките между националните партии и по-големите европейски семейства, които имат думата в ЕП. Настоящата система всъщност се състои от 28 национални избора с кандидати, издигнати от местните партии, а впоследствие тези кандидати се очаква да представляват всички граждани на ЕС. Добавянето на транснационални партийни листи може да направи европейските законодатели отговорни пред по-широк електорат и да помогне за това кампаниите да не бъдат използвани просто като вътрешнополитически протестен вот. По същия начин, националните парламенти трябва да получат по-съществена роля за формирането на политиката на ЕС. Това от своя страна би помогнало да се съхрани импулсът от последните евроизбори, на които активността достигна почти 51% - което пък би могло да се превърне в по-широка подкрепа за европейския проект. Подобни реформи ще помогнат на европейските институции да не са толкова отдалечени и объркващи за избирателите, на които са призвани да служат. Ако Лайен даде тласък на такива реформи, тя ще се окаже вдъхновяващ избор, въпреки неадекватния процес, който я доведе до тук, отбелязва в заключение агенция Блумъбрг.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010