“Със 117 гласа “за” и 90 – “против” и никакви “въздържали се” Народното събрание прие от 1 юли партиите с право на държавна субсидия да получават по 1 лев на глас от последните парламентарни избори. Сега сумата е 11 лв. на глас. Текстът е актуализация на Закона за държавния бюджет за 2019 г. и бе приет на първо четене”.
ТЕКСТ И СНИМКА ( на моменталното ментално състояние на победители в състезанието по популизъм) Клуб Z

 
 
 
 
 
Тази бутаница кой да е по-напред по популизъм в българската политика е като глупостта, за която няма граници, според знаменития афоризъм на Айнщайн, който сравнява безкрайността на вселената с глупостта. Невероятно, но тази глупост има математически измерения, каквито бащата на теорията на вероятностите едва ли си е представял при цялото си развинтено въображение. 
Надпреварата по темата кой да предложи по-малко държавна субсидия от другарчетата си по популизъм започна с установяването на срамните няколко лева повече, отпуснати от бюджета на победителите на последните избори. Смокиновият лист на срамотията беше повдигнат от “Шоуто на Слави” сякаш да покаже, че заникът на едно несменяемо от две десетилетия шоу е в крак с лъсналия заник на едно десетгодишно управление. 
Намекът ми е, че смокиновият лист не е на обичайното си място, което без свян ни се показва със своето трибуквие, споменавано често в надписите по тоалетните. Това ни напомня, че срещу този мачизъм не можем да направим нищо. Смокиновият лист пазеше заникът на властта от изненади от страна на други “трибуквия”, като ДПС, но затова ще стане дума малко по-нататък. 
Формулата на предложенията за кастриране на субсидията е: колкото по-малко, толкова повече ( народна любов). Обратно на философията на Мечо Пух, според когото “колкото повече, толкова повече.” Но Пух е велик образ преди всичко с факта, че прави на пух и прах  напомпания героизъм на умниците и победилите от приказките. Признава си човешки, че е “едно глупаво мече” и печели симпатиите на човечеството със своя алтернативен мечизъм. 
И се започна едно напъване пред вентилатора на пропагандата под лозунга “колкото по-малко, толкова повече” …
Виждал съм нещо подобно в Лондон при разпродажба на стоки в магазини, където търговец обстрелва с картечни думи минувачите с предложение да си купят направо без пари онова, което след малко вече ще бъде продадено. “ Всичко трябва да замине” ( “аnithing must go” ) , повтаря гръмко търговецът със скоростта на тъмнината, в която проблясва страхотният шанс да се обогатиш чрез евтина покупка. 
Нашите търговци в храма не падат по-долу. Надяват се да убедят минувачите, че скъпите народни избраници стават все по-евтини. Колкото по-малко струват туловищата им ( на държавата), толкова повече се очаква да спечелят партиите им на следващите, твърде важни мес(т)ни избори.
С такава оферта се появи днес на работа за четвърти път в живота на този парламент и депутатът Делян Пеевски, за да удари от земята по евтино самопредлагане дори шампиона в тежка категория в този кеч Бойко Борисов, който се опитва да си купи още народна любов за левче на глас. “Насааам, нищо не струваме, побързайте да си вземете още  от същото”, провикваше се досега  Борисов със самодоволното самочувствие, че от това по-малко никой не може да изложи на тезгяха на предизборния популизъм. 
Обаче Пеевски му нанесе ( временно, убеден съм) зашеметяващ ятаганен удар. Предложи да се плаща нула за един глас. Както и да я умножаваш,  нулата си е нула за всички спечелени гласове. Било “див популизъм” да се иска по лев от държавата за един глас и било време поради това да се избере американският модел на партийно финансиране по открит начин. Ориенталски иширет с американски етикет. 
Във връзка горното имам още по-долно предложение: нулите да бъдат две. Така да го запишат в закона – за всеки спечелен глас на една партия да се полагат по две нули. Щом искаме пречистване, ще трябва да им се подсигури и “чистилището” под формата на онази институция, обозначавана с двете нули. Съответно за най-големите победители ще има най-много клекала, за да им напомнят, че да тичаш клекнал със свалени гащи към нови победи е комична трагедия в очите на нормалните хора. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010