Роналд Рейгън, “оказва се”, не е бил роден антикомунист. Ето как , по собствените му спомени, прави първите стъпки от критиката на фашизма към приравняването му към комунизма. 

 
 
 
 
“Във Форт Роуч ( като офицер за свръзка, мобилизиран след влизането на САЩ във войната, но поради слабото си зрение негоден за фронта – бел. ИИ)  станах един от първите американци, които откриха цялата истина за ужасите на нацизма. Една от задачите ни беше да подготвяме класифицирани филми за хода на войната, предназначени за Генералния щаб във Вашингтон. В резултат на това ни попадаха много класифицирани кадри, направени от военни оператори в различни райони на света, които не бяха показвани на цивилните граждани.
…в съзнанието ми се запечатаха кадри, които никога няма да забравя…
Когато войната приключи и Форт Рауч беше затворен, реших да запазя копие от един филм…
Няколко години по-късно един продуцент и жена му дойдоха вкъщи за вечеря и започнахме разговор за войната. Тогава той каза:
_ Чудя се, дали всичко което чуваме за германците е истина. Не знам дали вяравм или не.
– Е аз имам един кратък филм, който ще ти покажа, казах аз…
Когато филмът свърши, продуцентът и съпругата му седяха безмълвни, а от очите им течаха сълзи”. ( Роналд Рейгън, “Живот по американски. Автобиография”., стр. 118, 119 ).
“ През първите следвоенни години се намесвах все по-активно в преговорите за колективните договори и в други дейности на Профсъюза на кино актьорите.
Струва ми се, че тогава започна и политическата ми трансформация, която се дължи на поредица от измами и заблуждения извън екрана е от личния ми опит, който ме накара да ненавиждам раздутото правителство”.(стр. 123)
“Междувременно брат ми беше решил да стане републиканец. С часове спорехме, понякога със силни думи, за бъдещето на страната. Той се оплакваше от разрастването на администрацията, твърдеше, че Вашингтон се опитва да вземе под свой контрол цялата американска икономика от железниците до кварталния магазин. Казваше още, че повече не можем да имаме доверие на военновременния ни съюзник Русия. Аз от своя страна изтъквах, че той само разпространява републиканска пропаганда”. ( стр.124)
“…в Холивуд, ако не пееш и танцуваш, изнасяш речи на официални вечери. Много скоро започнах да говоря срещу зараждането на неофашизма в Америка.
…пасторът дойде при мен и ми каза, че е съгласен с това, което казвам за неофашизма. Той обаче добави:
– Мисля, че речта ти ще бъде още по-хубава, ако споменеш, че ако комунизмът е също така заплаха, то ти ще се противопоставиш по същия начин както на фашизма.
По време на войната руснаците бяха наши съюзници и не обръщах особено внимание на хората, които по-късно започнаха да ги наричат глупави параноични.
Казах на свещеника, че не съм се замислял много за опасността от комунизма, но че идеята ми изглежда добра.Обещах, че ако някой ден, когато комунистическата идеология застрашава американските ценности, ще се изправя срещу нея също толкова решително, колкото и срещу фашизма.
Не след дълго получих покана да говоря пред местна гражданска организация…
Речта  ми имаше триумфален успех. Накрая завърших с новите си реплики:
– Говорих за продължаващата заплаха от фашизма в следвоенния свят, но има и друг “изъм” – комунизъм и някога се убедя, че той представлява заплаха за нещата, в които вярваме и които защитаваме, аз ще критикувам комунизма също толкова остро, колкото и фашизма.
След това слязох от трибуната, а в залата цареше мъртва тишина.
Няколко дни по-късно получих писмо от жена, в което казва, че е бил сред публиката онази вечер…. “Мисля, че гражданската организация е прикритие на комунисти. Исках само да ви кажа, че че сега вече нямам никакви съмнения. Напуснах организацията още на следващия ден”
Благодарение на пастора и на тази жена започнах да проглеждам за реалния свят и за това, което се случва в моята професия – киноиндустрията”. ( стр. 125,126)
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010