Гледам на полемиката за субсидиите като на светофар след червеното и жълтото. Но не защото държа толкова на зеленото, а за да съм сигурен поне, че ако ме сгази големият автобус на популизма, който без проблем минава на червено и на жълто, поне ще съм негова жертва и няма да съм си виновен сам за глупостта изобщо да пресичам на отсрещния тротоар на здравия разум. 
Партийната надпревара под надслов “да навредим на другарчето в ляво и в дясно, пък ако ще и ние да мрем” е фалшива новина. Не това е мотивът, с който лично Бойко Борисов и следващият го по петите му личен счетоводител Владислав Горанов калкулираха пред телевизионните камери ползата да обявят на инат, че предлагат партиите почти да бъдат лишени от държавно финансиране. Сумата, която държавата би спестила от свеждането на субсидията до символичния един лев за един глас, се равнява на 18 милиона лева, изчисли счетоводителят, подготвен явно предварително за уж импровизирания телевизионен репортаж. 
Тази сума беше определена днес от омбудсуомана Мая Манолова като “огромна”. В телевизионно интервю по една от телевизиите със също така “огромна” ( като за България) аудитория тя не можеше да се насити да съжалява бедните хора, подложени на инквизицията да гледат как се харчат въпросните пари и не пропусна да каже добра дума за откривателите на тази несправедливост от телевизионното шоу, чийто предизвестен вече залез съвпада с началото на новата предизборната кампания в България.
Наистина е покъртително, че медиите се съгласяват със своята коментаторка клиентела колко незначителна е темата, която им предлагат да обсъждат, предоставяйки  в същото време трибуна за превръщането й в “огромна”. А през това време някъде другаде в страната и извън нея се решават въпроси от наистина огромна важност. С ядрен потенциал. 
Косвеният ефект от липсата на сериозен дебат за поредното възраждане на геостратегическата руска беля чрез реанимирането на  атомния призрак в Белене се вижда от приспивната песен за партийните субсидии. Уж от загриженост за народната пара, парата в свирката надува фалшива пропагандна тревога за едни 18 милиона. Но няма разговор за милиардите, похарчени от “държавата” безадресно без виновни за това, изплюскани от корупционерите още по-тайно под шведската, т.е. съветската маса и заложени като капан за българчета. Повдигат темата “само” премиерът Борисов у нас и президентът Радев в Русия само когато трябва да се подмажат на Путин. Каква солидарност между тези “врагове” само!
Големите играчи в българско-руската далавера пренасочват вниманието на дребните риби  на принципа “всяка жаба да си знае гьола”,т.е. да се мятаме като риби на сухо, надничайки за отвличане на вниманието в партийното канче със субсидиите. В същото време си тече далаверата със “сухото”, заровено в гьола. Играчите си знаят тяхното- техния си гьол, в който се канят отново да ни давят колективно в името на “течната дружба” с Големия брат, чийто народец сме покръстили някога, а сега вождовете му искат да ни топнат отново в своя купел в Белене и да ни покръстят насила ( и от глупост ) в своята чернобилска права вяра. 

 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010