Българите остават твърдо разделени по въпроса дали страната трябва да въведе еврото или не, потвърждават данни от социологическо проучване, представено от Европейската комисия в петък, съобщи БТА. Това се случва на фона на активните усилия на българските власти страната да се присъедини към Банковия съюз на ЕС и към "чакалнята" на еврозоната (механизма ERMII) тази година. Почти равен е броят на онези, които заявяват, че искат (48 на сто) или не искат (47 на сто) въвеждането на еврото в България, става ясно от проучването. Миналата година Институт "Отворено общество" представи проучване, от което излезе парадоксалният резултат, че 42% от анкетираните подкрепят евентуалното членство на България в еврозоната, но едва 22% са "за" въвеждането на еврото, въпреки че това е неизбежно, ако България влезе във валутния съюз. Броят на българите, които не одобряват въвеждането на еврото, е нараснал с два процента за една година, става ясно още от данните на Еврокомисията. В проучване, извършено през април, се отчита нарастване с един процент на твърдите привърженици на общата европейска валута у нас (11 на сто). Със седем процента спада делът на онези, които са по-скоро "за" приемането на еврото (36 на сто), 28 на сто са "по-скоро против" (+2 на сто), 20 на сто са твърдо против (без промяна), пет на сто нямат мнение (3 на сто преди година). Над половината (54 на сто) очакват еврото да доведе до отрицателни последици, а 40 на сто очакват положителна промяна. Въпреки това 78 на сто заявяват, че биха се справили с предизвикателството на превалутирането. Същият е и делът на отговорите с изразени опасения за ръст на цените покрай въвеждането на новата валута. Половината българи отхвърлят мнението, че страната би изгубила от облика си, ако възприеме еврото. Над половината (51 на сто) не са съгласни, че България би изгубила контрола над икономическата си политика, ако влезе в еврозоната. Едва една четвърт от българите са на мнение, че страната ни е готова да приеме еврото. Най-голям е делът на българите (39 на сто), които биха искали еврото да бъде прието след известно време, на второ място (22 на сто) са онези, които никога не биха искали това да се случи. Веднага да влязат в еврозоната желаят 18 на сто, а 17 на сто са отговорили "възможно най-късно". Данните от проучването в останалите държави извън еврозоната (Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) сочат загуба на два процента подкрепа в последната година за въвеждането на еврото. Приемането на еврото се подкрепя от 66 на сто от гражданите в Унгария, 61 на сто в Румъния, 49 на сто в Хърватия. В Чехия против са 60 на сто, в Швеция - 51 на сто, в Полша - 48 процента. Подкрепата се е повишила най-много през последната година в Унгария (със седем на сто), а най-много намалява в Румъния (спад от осем на сто). На въпроса дали страната им е готова за общата валута, отрицателно отговарят 65 на сто от унгарците, 56 на сто от румънците, а 72 на сто от хората във всички държави, включени в допитването, са на мнение, че тяхната страна не е готова за въвеждането на еврото. Общо 58 на сто от хърватите, 49 на сто от българите и 41 на сто от румънците очакват приемане на еврото до пет години. В Унгария 44 на сто очакват това да се случи след 10 години, в Полша този отговор дават 41 на сто, а в Чехия - 38 процента.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010