Години наред, след като Москва си възстанови  позагубения между 1990 и 1993 г. контрол над българското раболепие, българските власти обосновават преследването на “вандали”, които си позволяват да напишат истината за съветската окупация, с твърдението, че тези надписи осквернявали паметта на освободителите.
НА СНИМКАТА: МОЧА беше шарен до края на 1992 г.( преди Москва да удари отново по българската маса с юмрук), откогато датира снимката на автора на тези редове, правена за германското списание “Бригите”.

 
И днес няма проблем на МОЧА някой да изразява мнение – стига да не е срещу съветската окупация. Надписът , според който “законът е за робите“, не пречеше на властите седмици, ако не и месеци наред ( както и един друг от обратната страна на МОЧА,  който нецензурно заклеймяваше хората с либерални възгледи – оставиха го наистина с месеци да “краси” съветската им светиня).

 
 
 
 
 
Нищо, че са ни окупирали без да дадат и една жертва от български куршум и са надзиравали мефистофелски невиждано в българската история клане на българи, извършено от колаборационисти с чуждите завоеватели. 

 
 
 
 
Любимият “аргумент” на всякакви борци срещу точно този т.н. вандализъм е именно посегателството срещу реликвите на съветската окупация. Ето че на 3 юни някой се е осмелил да напише тайно ( как иначе, нали ще го погнат веднага московските слуги) със спрей истината в Балчик, разрушен от руска корабна артилерия с отмъстителна жестокост през първата световна война без да е дал повод за подобно варварство. Властите веднага са се задействали по сигнал на възмутена руска гражданка. http://bnr.bg/varna/post/101127464/vandali-nadraskaha-dambata-v-balchik-s-obidni-za-turistite-nadpisi

 
 
 
Отново се издирват “вандали”. Вгледайте се обаче в снимките, разпространени в сайта на варненския клон на държавното радио, в който неизвестните извършители пак биват наричани хулигани и вандали, защото плашели руските туристи. Да виждате някъде съветски монумент в Балчик на тези снимки, па макар и от онези фалшиви идоли, които скърбят за жертвите на Червената армия, каквито не е имало в България?
С реакцията си срещу надписите българските угодници на руския натиск да охраняваме гордостта им на окупатори и на масови заселници по Черноморието в наши дни, които имат претенции какво да мислят за тях българите, демонстративно си признават, че не формата, а съдържанието на въпросните надписи ги превъзбужда в старанието им да угодят на бившите ни колониални владетели.   
НА СНИМКАТА: Авторът край надпис, забраняващ през 2003 г. на българи да плажуват ( че и да преминават) на “руския плаж”, както се нарича и днес това парче от българското крайбрежие. На метри от това място руските “Нощни вълци” са си вградили вимпела в основата паметника в чест на съветските диверсанти, но това не се смята у нас за вандалски акт на чужденци.

 
 
 
 
 
Оказва се, че да маркираш върху камък нейде на българския бряг историческата истина за чуждото нашествие е акт на “вандализъм” по своя смисъл, а не защото са осквернени жалоните на робството, като ги нарече проф. Далчев, един от скулпторите, създали Монумента на окупационната  червена армия МОЧА в центъра на София в условията на победилия съветски болшевизъм в България. 
В натовска България всеки може безпрепятствено да драска по стените на жилищни сгради “НАТО вън” , антиамерикански,
расистки или “антикапиталистически “ лозунги.

 

 
 
 
 
Както и свастики ( вкл. в Борисовата градина, в която властите следят зорко някой да не посегне над съветската светиня МОЧА с помощта на камери, купени от руското посолство!) – защото онази Германия със свастиките отдавна е заклеймена от собствените й граждани, чиято днешна държава за нищо на света не би се възмутила, ако в България имаше реакции срещу вандализма на драскачите на свастики. Само че българската държава не се гнуси от тях. Тя преследва целенасочено немилите-недраги критици на съветската окупация, за чиято легитимност господарски се застъпва днешната Руска държава на правата на победител и покорител на България, наказана за своята лоялност към СССР през цялата Втора световна война.
Тук и на камък да напишеш истината за съветската окупация, пак си потенциална жертва на съдебно преследване. Това е самопризнание на нашите кремълски слуги, че и в днешно време съветско-руските надзиратели сред българските граждани са овластени да тормозят от името на Москва собствените си сънародници. 
За сравнение: в последната европейска държава, управлявана централизирано по комунистически от бивш съветски кадър, каквато е Беларус,тече раздяла със руската символика от съветско време.

 
 
 
Най-новият пример е премахването на паметник на Ленин в белоруския град Сморгони. И не е прецедент. Процесът на дерусификация в натрапения на Беларус съветски комунизъм върви от години, но на своя стратегически важен ( по военни и други съображения) съсед Москва не раздава безнаказани дипломатически шамари, както на своя натовски васал София.

 
 
 
Поговорката “както си постелеш, на такова ще поседнеш” важи тук в пълна сила за поседналите върху щиковете на съветската окупация поредно поколение национал – мазохисти. Явно не тях е имал предвид Талейран, когато е казал, че е лесно властта да бъде взета със щикове, но е трудно да се седи върху тях.  

 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010