Имаше един доста тъп виц, който минаваше за детски. “Как се сваля момиче”, беше въпросът, на който “смешният” отговор беше “ с тухла четворка”. Има си и разновидност , според която жена се удря само с цвете, но ако е в саксия ( или ако не е в саксия, изберете сами “по-смешното”).
Живеем обаче в точно този тъп виц, който ни казва, че властта може да бъде свалена само с нещо, което е градено с тухли. Апартамент, тераса, къща за гости или хасиенда в Испания. 
Властта не я пита никой защо дадената й на концесия от избирателите България е закотвена все така на европейското дъно и не мърда от там. Не я питат конкурентите й, които и дишат в дебелия врат, защо шикалкави в отношенията между Изтока, към който страната ни принадлежи по документи и Западът, част от който сме не само според подписаните от нас договори, но и де факто чрез икономическите ни връзки, надградени на човешко ниво от огромния човешки поток, изтекъл в тази посока да работи, да учи и изобщо да живее ( за което се отплаща като най-големия донор на валута за българската икономика).
Не се дразнят един от друг тичащите паралелно в надпреварата за кокала на властта и в лично качество във връзка с личните дефицити на съперника им. Как да се възмути Корнелия от факта, че Бойко е на практика ням в прякото общуване с чуждите лидери, като самата тя е същата? Ако той е за посмешище сред рафинираните високо образовани европейски ( и не само) лидери, тя да не би да е нещо по-различно дори в собственото й социалистическо “семейство” в Европа?
Не им остава друго, освен да си вадят кирливите тухли, с които ако не лично, то техните приближени са се обградили в битността си на политици. Само по себе си замерянето с кирпич е легитимно бойно средство в политиката, но когато е единственото оръжие, съсредоточено за удар срещу слънчевия сплит на лакомията и морала на противника ( на което той отвръща с огледална по смисъл контраатака), би трябвало да си даваме сметка, че нещо не е наред.
Това “нещо” сме ние, не са те. Те са ясни. Държат се като държавите по време на Втората световна война, които за всеобща изненада на самите тях спазват солидарно една единствена конвенция: въздържат се от повторение на ужаса с обгазяването с бойни отровни вещества, практикувано през Първата световна война. Проявяват обаче тази въздържаност не поради всеобщото им уважение към човешкия живот, а от страх, че ще им бъде отвърнато със същото. 
Българското гражданско общество така е занижило критериите на своята критична взискателност към политиците, че се е превърнало в съучастник на удобното съжителство чрез битово съперничество в конкурентната битка между политиците. В състояние сме да се ядосаме само от това кой какво и колко крадне за лично облагодетелстване. Виж, ако държава е окрадена от невидимата за простото око на “простите хора”  за милиарди от руския монопол ( в снабдяването на енергетиката ни с основните суровини от петрола, през природния гази до обогатения уран), това не удря камбаната на гражданското недоволство. 
За да стане ясно на замаяното гражданство за какво иде реч и откъде напъват най-големите опасности за бъдещето на страната то има нужда ако не от будител, то поне от преводач. Някой трябва да удря въпросната камбана както мюезинът буди мюсюлманите от минарето по време на постите да станат рано, че да похапнат. Защото, както гласи класическата абсурдистка шега, гладът се лекува с храна. 
В ролята на преводача би трябвало да са медиите, които обаче са също като нас. С малки и обикновено незначителни изключения вървят след събитията, създавани пак от политиците. Спорно е дали Мария Антоанета не е набедена и дали наистина е казала, че като няма хляб народът ( на Франция) да яде пасти. Но тя пасти да яде в сравнение с подхвърлянето на пасти за народа в днешна България от онези, които имитират разделение на властите, а всъщност се занимават с раздаване на пастите. 
Каквито  са им скандалите, такава ни е и демокрацията. Битова. Поради което ще се останем бити на полето на състезанието за по-добър живот в рамките на престижния европейски клуб, който се предполагаше да бъде Общ европейски дом. 
Да, мазето, което обитаваме в него, е претърпяло съществени подобрения през последните 12 години членство в ЕС, но си остава мазе. За да се измъкнем от подземието се иска да прогледнем през тухлите и да видим съдържанието на проблема, а не само да се взираме в ниската цена на квадратен метър, постигната от хитреците. 
Част от проглеждането е осъзнаването, че точно онези, които ни плашат с измисления върколак “джендър”, се държат като партньори в еднополов брак, в който не можеш да различиш мъжа от жената. Корнелия зове нееднократно Бойко на двубой като мъж, а той нехае и си играе ролята на квачка, която мъти своите пиленца, че и цели партии, които е приютил под крилото си.
Мила (у)родна картинка.
 
НА СНИМКАТА: Български журналист суровака властта с пожелание на “иляди”

Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010