Премиерът Борисов е живо олицетворение на максимата, че ако не се занимаваш с политика, политика(та) се занимава с теб. Направо денонощно поради предизборните задачи , които се нагербил точно толкова еднолично, колкото и с най-важните решения за държава изобщо през всичките му мандати.
Поради това няма как да бъде пренебрегнат. Иска си вниманието, получава си го.
 
След като години наред употребяваше смъртта на дядо си, който е всъщност негов прадядо, за да доказва антикомунизма си и да се прави на наш спасител от него, сега ни занимава с братовчедите си. Бил бил някои от тях. Което някак си трябва да докаже, че наистина няма къща в Барселона за каквато се мълви доста преди безпартийната Елена Йончева да бъде превърната от партийната си началничка Нинова във водач на партийната листа на тези евроизбори и да извади на предизборния тезгях митичната хасиенда.
Нелепо това отрицание по братовчедска линия ( помните ли на какво го направиха Иван Костов заради репликата, че всички сме братовчеди в нашата България? ). Освен това не е вярно, че охранителната фирма на Борисов ИПОН не била получавала държавна поръчка откакто един негов братовчед го е заместил на нейното кормило. Това бе изречено от Борисов в интервю по БиТиВи, която си беше толкова близка с президента Първанов, колкото и самият Борисов, поради което не “забеляза”, описания в “Президент на Ръ Бъ” запой на премиера Борисов с Първанов в хотела на Златеви в Правец. Охраната на охранените висши съзаклятници по време на престоя им с преспиване е била поверена както на НСО, така и на ИПОН. Ако е било “изключение” ( което хваща в лъжа Борисов сега), какво пречи то да се е повторило и при други подобни приятелски вакханалии по вили, ловни хижи и хотели?
Отровителството на лично практикуваната от Борисов пропаганда е като имунизационна кампания. Общественият организъм привиква и не оказва съпротива на вирусите му.  Поради което той си прави каквото иска с т.н. общественото мнение и няма проблеми на изплющи по приведената му гърбина каквато си иска глупост без бумерангови последици. Особено по отношение на точните параметри от икономиката, конкретните цифри и фриволните му аналогии.
Най-новият му експеримент с истината в точни измериния е обещанието му да си купуваме от Грузия количества от екологично чиста електроенергия, каквито надхвърлят цялото й производство. Явно за Борисов шараните, които лапат кюспето му,  се въдят не само в соленото Черно море по нашите брегове, но и от другата му страна. 
Междувременно той продължава да храни шараните си и с любимите си аналогии на едро и през просото. Известно време с лъжицата катран в кацата с мед, каквато му с струва собствената му партия. Междувременно сколаса да я оприличи на осъдения в САЩ боксьор Кубрат Пулев, който изяде страшен бой от Кличко и заяви невъзмутимо след това, че просто продължава напред, след като беше се заканвал гръмогласно, че украинецът бягал от него от страх. 
Връх на реакцията си на международния тепих Борисов демонстрира в най-новото си ( за последните часове)  телевизионно интервю. Той сложи знак на равенство между процесите в българското у управление и оставката на нациста Щрахе ( така го наричат по митингите в Австрия) от вицепремиерския пост във Виена.  И в Австрия било като в България. Макар и с две огромни разлики, трябва да се уточни: че скандалът там съвсем не е ( само) за пари, а е с руски корени. Такъв е и продължаващият скандал с русификацията на консенсуса в София в позициите на тандема между властта и опозицията по отношение на Москва, енергийните й проекти и дружбата й с ГЕРБ и БСП в един креват.
Метафората е на Нанси Макълдуни, посланик на САЩ, чийто доклад до Вашингтон от София изтече в Уикилийкс. В него тя описва България като полегнала между Газпром и Лукойл. Само че за това прелюбодеяние от Борисов не сме чули никакво признание.
Отгоре на всичко в Австрия се стигна до правителствена криза и решение за предсрочни избори, каквито в същото това интервю Борисов отново отряза като вероятност дори и при изборна загуба на 26-ти май. Няма да дава оставка, потвърди отново той. Какво остава да си я подава заради някакви си оставки на негови подчинени. Т.е. тук се случва точно обратното на онова, което стана и се разви за часове в Австрия. 
Не ми остава друго, освен да се притека на помощ на преводачите, които се чудят как да очовечат на чужди езици Борисовите “шменти и капели” или “пунта мара”. На “австрийски” има такъм еквивалент, който може и да се запее: “ой ла рипииий”! С почукване на пръста по слепоочието би се получило достатъчно вярно като превод. Но да не ги мислим чужденците.
Ние да му мислим, че не сме свършили тази работа навреме и сега не виждаме изход тъпия виц, в който сме се вкарали. Колкото и да почукваме по тиквата, от нея непрекъснато се получава в 12 без 5 каляска, теглена от троянския кон на Путин в желаната от него посока в България. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010