Да не обобщавам, подобно на любителите на ( социологически) обобщения, но отдавна съм забелязал колко смехотворни могат да бъдат “проучванията” на разни големи специалисти по въпроси, които им се изясняват внезапно във връзка с въпросите им какво си мислят хората на базата на онова, което са готови да споделят с проучвателите на мислите им. 
“Почти 65% от мъжете признават, че мислят за футбол повече, отколкото за секс, разкрива ново проучване, за което информира Сън. По-ранно проучване заключи, че мъжете обикновено мислят за секс на всеки 7 секунди. Но според ново изследване, това е мит – много по-вероятно е в главата им да има спорт, предимно футбол.
Около 64% от мъжете мислят за футбол повече, отколкото за секс, като само 8% признават, че си мислят за лудории през по-голямата част от времето, цитира изследването” БГНЕС.
Не бива да отписва изцяло честността на участниците в подобни наукообразни експерименти, но да се обявяват след тях грандиозни открития в оборването на устойчиви представи, само защото определена група хора споделя тайните си помисли с експериментаторите, е метод, който поражда известни съмнения.
Поводът за скептичните ми разсъждения този път е въдичката за любопитните читатели чрез обявяването на сензационни данни от проучвания, според които не е вярна разпространената представа ( на жените, може би), според която в мъжките глави се въртят предимно мисли за секс. Този път екип учени установили, че цели 64 на сто мъжете мислят за …футбол и чат пад за онова нещо, от което зависи продължението на човешкия род. 
Има цели региони по света, в които футболът далеч не е най-популярния спорт, но да оставим настрана точно тези региони. На представителите на силния пол по тези географски места им е простено, ако не са типични мъже ( т.е. не мислят за футбол). Но какво да кажем ние, които живуркаме насред бурните мъжествени футболни страсти и никак, ама изобщо не ни идва на ум да мислим за футбол?
Не обичам да вдигам топки на вразите, но онези, които обичат да ме попържат по този признак, могат вече злорадо да потрият ръце или каквото там имат за потриване. Не си мисля за футбол и това си е. Вярно е, че човек не бива да съди по себе си, но пък от друга – по чии други мисли да съдя, освен по собствените?
Преди години се бях пошегувал, че при цялата ми многодетност, явно не ставам за (български) мъж. Защото прочетох на един огромен рекламен плакат, че истинските мъже участват в една хазартна игра, свързана с футбола. И в най-шантавите си мисли не съм си мислил нищо подобно.
Човек, колкото и да се е доказал, може да завъди комплекси при тази упорита дейност по развъждане на шарани от страна на всякакви специалисти по зарибяване на блатата, в които пасат мъже, според тях. Ако е достатъчно глупав да вярва на онова, което другите си мислят, а не на своите мисли. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010