Когато архивите (не )говорят

16 Май, 2019 - 12:38 - Иво Инджев

Многократно съм заявявал, че едно от най-големите престъпления на българските медии през годините е отказът им да ползват архивите и да изобличават чрез съпоставяне с действителността лъжите на действащите властници. Трудоемко е, но е най-доброто лекарство срещу демагогията и лъжите.
В почти всички случаи дори няма нужда от съпътстващ коментар. Достатъчно е да излъчите кадри ( или да препечатете текст, евентуално и снимки) , които говорят обратното на лъжите на даден политик или “анализатор”, спекулиращ с късата памет на масовата публика.
Само си представете: тече от телевизионния екран интервю ( да не говорим пък ако е на запис) със самоуверен лъжец, облечен във власт и водещият казва в резултат на негово лъжливо твърдение: “ а ето какво заявихте по същата тема преди години” и му пуска откъс от собственото му изявление по темата. С помощта на съвременните компютърни технологии такава бърза реакция става все по-лесна от техническа гледна точка, но нищо подобно все така не се случва в българския телевизионен ефир.
Много ми се щеше да правим такова засичане със средствата на телевизията в БТВ в предаването “В десетката”, но се натъкнах на непреодолимо препятствие. Държавните медии, наслаждавайки се на монопола си над документирата истина за миналото, си бяха измислили забранителни цени на архивите.Частната телевизия БТВ, започваща от нулата през 2000-та година, не даваше дума да се продума да се плащат огромните суми на нейния конкурент БНТ, която се държеше като ревнива кокошка, седнала да мъти златните архиви, вместо да улесни достъпа до тях на данъкоплатците, с чиито пари се издържа. 
Беше се получило като при кучето и кокала: хем си го има , хем не го яде.  Изразих нееднократно това разочарование от екрана на предаването като водещ. В резултат моята съученичка Лили Попова ( и единомишленик в подкрепата си за демокрацията), която тогава беше директор на БНТ, престана да ми говори. До ден днешен – може да има и други причини, но поради невъзможност да я попитам правя това обосновано предположение. 
За БНР, която се беше превърнала в пропаганден рупор на моя душманин Георги Първанов и практически забранена за мен територия, да не говоря изобщо. А пък за БТА, чиито врати отворих за достъп до архивите ( най-буквално, когато наредих бившият служебен вход да бъде превърнат в приемна за публичен достъп до архивите през далечната 1990-91 ва година), още по-малко искам да “злословя” днес.  
И ето че моята мечта за медия, която да създаде рубрика с документално припомняне на миналото чрез архивите, се сбъдна. Сайтът на “Свободна Европа” го прави вече. Няма да коментирам дали редакторският подбор на извадките отговаря на моите очаквания. Само ще кажа, че често съм озадачен от този избор при богатите възможности на редакцията.
Такъв е и случаят днес с публикуването в “Свободна Европа” на текст от в. “Континент”. Придружен с факсимилие.
В. “Континент”, 16.05.1998 г.
“През 90-те в България процъфтява пиратското производство на аудио-визуални продукти и издаването на книги без уредени авторски права. Едва в края на десетилетието държавата прави плахи опити да регулира пазара. Интернет, с който се свърза следващият „пиратски“ бум, все още не е масово явление”. https://www.svobodnaevropa.bg/a/29936086.html

 
 
 
 
 
Като зна(е)м чувствителността на “Свободна Европа” по темата за ДС, веднага наострих очи: ето сега най-после някой ще засегне дълбоко (не)прикритата тайна за създаването на този вестник от наследниците на комунистическите тайни служби в българската журналистика през първата половина на 90-те години на миналия век. Поне две дузини от тях бяха “прогонени” от мен като директор на БТА, който с един подпис унищожи цялата мрежа на някогашните служби в чужбина, закривайки всичките 26 бюра на тези служби, легендирани като кореспондентски пунктове на агенцията в целия свят. 
Веднага след това започнах ангажирането на журналисти на свободна практика в някои европейски държави по начина, по който работят информационните агенции от чергата на БТА в Европа. 
Този път беше утъпкан от успешните практики на скандинавските агенции, или на агенции от държави с размерите на Австрия, Швейцария и Белгия. Техните директори ме бяха предложили да бъде избран през септември 1993 г. в Цюрих за първия източноевропеец, заел поста заместник-президент на Организацията на европейските информационни агенции. Пазя си факсовете им с тяхната номинация, която така и не се осъществи, тъй като правителството на Мултигруп, начело със съветника на Желев д-р Беров, крепено от Доган и цяла шайка мафиоти от зараждащата се организирана престъпност, успя да ме уволни ударно само 2 месеца по-рано. .
Вместо да продължат по този доказано пестелив, но достатъчно ефективен път, мои наследници на директорския пост в БТА предпочетоха след това да реабилитират другарите от службите. Реставрираха част от старите бюра на БТА в чужбина с държавни пари, отпуснати за тази цел. Но това е друга (?) тема…
Да се върна към “Континент”, за чието създаване и функциониране на загуба бяха профукани поредните скрити от публичността пари, отпуснати от задкулисието. Бях сред любимите боксови круши на реваншизма на ДС в “Континент” по онова време.  Е, рекох си днес, сега “ “Свободна Европа”, ще каже или покаже нещо, което да освети поне малко това поредно безобразие от близкото минало. Но…
Предпочитам да не продължавам. Не му отива на мъртвец да се обажда по адрес на медия, която е избрала да ме погребе на принципа, че е по-добре да не ме споменава, вместо да каже каквато и да било дума за него.  
Както в случая с моята съученичка Лили, така и при този случай трябва да не е случайно. Поради липса на някакво друго обяснение ( и елементарна човешка комуникация) избирам да си помисля, че тъкмо сянката на зловещото ДС е тази, която ги стряска в общуването с моята грешна персона ( нон грата). Обещавам да минавам на другия тротоар, ако се срещнем на улицата с някой от колегите от тази медия, за да не развалям на бившите си приятели CV-то в случай, че бдителни политкоректни граждани ги забележат да се поздравяваме. 
Апропо, не е чак толкова невъзможно ползването на истински интересните архиви от миналото в медиите  изобщо и конкретно в едно телевизионно предаване в наши дни. Убедих се в това по случайност. Попаднах на шегаджийски на пръв поглед клип на Иво Беров, излъчен от ТВ “Европа”, в който той се изгаври със запустели в наше време бомбоубежища в околностите на София ( и не къде да е, а в квартал Бояна).
Адашът, който е майстор на сарказма , съчетаващ текст и картинка, беше намерил начин да измъкне кадри от телевизионните архиви от времето на комунистическата пропаганда. Тя твърдеше кресливо с кадри “от мястото на събитието”, че в Западна Германия е избухнала американска ядрена бомба. По случайност и империалистическа немарливост, но е избухнала. И е нанесла съответните поражения на невинни жертви ( следват кадри на обгорели и облъчени хора). Най-сериозно!
Ефектът от този малък скеч на Иво Беров, наистина е бомбастичен дори за всеки неверник, смятащ, че лъжливите новини са някаква измислица на демокрацията днес. Изобличаването на фалшивите новини по този простичък метод постига  100 процента целта си. На демонстративния идиотизъм няма какво да се възрази, освен да му се признае идиотизмът. 
Значи може! Но за целта “някой” трябва първо да поиска. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010