Няма досега руски политик, журналист или анализатор, удостоил България и нейния премиер с публично изказване, който да e нарушил консенсусното мнение в Русия за зависимостта на София от Брюксел и Вашингтон като причина за спирането на трите руски енергийни проекта с български адрес. Няма такъв. Има безброй цитати по темата и разликата между тях е само в тона. Той варира от сухата прагматична констатация за Борисов като изпълнител на западната воля, щадяща поне малко реномето на българската марионетка на Запада, до откритото му заклеймяване като роб на съвременните колонизатори на страната ни.
И изведнъж се появява диаметрално противоположно мнение на приближен до Кремъл анализатор, който прави незаслужен с нищо комплимент на Борисов като самостоятелен сапьор на това руско минно поле, в което са заложени не само интереси за десетки милиарди долари, но и геополитика от най-чист вид.
Борисов е убиец на руските енергийни проекти, заяви анализатор, близък до Кремъл. https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/05/15/3905714_borisov_e_ubiec_na_ruskite_energiini_proekti_zaiavi/?ref=home_mainStory
Изведнъж ли? Не съвсем. Точната дума е “предизборно”. Борисов се бори да привлече колкото се може повече гласове за преломните по своето значение за неговата власт ( уж само) евроизбори.Електоралният му резерв е в прозападно настроения лагер в България. Именно към него намига  лукаво сега руската мечка като рекламира с незаслужен комплимент любителя на метафората за лъжицата с мед. Въргаля го в най-черни краски в катрана на незаслуженото обвинение, според което той бил голям юнак в борбата срещу руското енергийно робство.
Поговорката в случая гласи: началник в нужда се познава. Изпадналият в беда Борисов получава московски сертификат за юначност, за да си укрепи позициите пред прозападните българи. Като основен руски играч на български терен го посочи кремълският надзорник на България Леонид Решетников. В интервю за ТV+ на 6 декември 2016 г.той открои ГЕРБ като предпочитаната от Кремъл партньорска партия в България и заяви, че Москва няма вече доверие на БСП, която предизборно приласкава русофилите в България , а след това не си изпълнява обещанията пред тях ( т.е. пред Путин ).
За целите на предизборната му кампания Борисов получава сега на тепсия обвинението, че в лично качество бил убиец на всички съвместни българско-руски в области на енергетиката. За по-достоверно статията на Никита Бондарев, подчинен на същия този Решетников през същата онази 2016 г. в шпионската централа РИСИ ( Руски институт за стратегически изследвания) преобръща с хастара нагоре мнението на своя шеф и представя Борисов в точно обратната светлина. И не къде да е, а във вестника на убитата Анна Политковская  “Независимая газета”. И днес, 12 години и половина след убийството й,  газетата се смята за достоверен и дори открито опозиционен медиен противник на режима на Путин.
Хибридните номера на Москва нямат край, но този , трябва да се признае, е наистина добър шахматен ход с троянския кон в тила на прозападния избирател в България с цел да го върне или да го приобщи към каузата на руското влияние. За него е по-добре Борисов да бъде крепен на софийския му трон, отколкото там да седне открито заявен адепт на руската политика.
От статията за “убиеца” на руските проекти в България, публикувана в сайта на “Дневник”, българския читател може да научи невероятната “истина” за това какъв борец срещу руското влияние в България си имаме без да знаем.
 
Борисов е убиец на руските енергийни проекти, заяви анализатор, близък до Кремъл
“Бойко Борисов се доказа не просто като противник, но и целеустремен и последователен ликвидатор, килър – ако искате – на всички съвместни българско-руски проекти в областта на енергетиката. Не говорим за културно сътрудничество, макар че и там Борисов оставя след себе си изпепелена земя. Така че каквито и да е изявления и инициативи на този човек трябва да се приемат с голяма предпазливост.”
Това казва в статия от понеделник в московския в.”Независимая газета” Никита Бондарев, представен като “кандидат на историческите науки, доцент в РГГУ*”. Преди да се присъедини през 2017 г. към Катедрата по чуждестранно регионоведение и външна политика на Руския държавен хуманитарен университет той ръководи в периода 2009-2017 г. Центъра за балкански изследвания в Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). По това време са и посещенията му в България като гост на традиионния събор на българските русофили. Институтът, който е част от Администрацията на президента на Русия, стана известен в България най-вече заради активността на предишния си ръководител Леонид Решетников.
От 4 февруари 2017 г. Владимир Путин назначи на негово място Михаил Фрадков, който пък дойде от поста Директор на Службата за външно разузнаване на Руската федерация (2007-2016). Предшественик на РИСИ е институтът за разузнавателни проблеми на Първо главно управление на Комитета за държавна сигурност (КГБ) на СССР.
Изключително враждебната към Борисов и България статия “Кой е виновен за провала на “Южен поток” е отговор на публикация отново в “Независимая газета” на Сергей Правосудов. Той е представен като директор (от 2006 г.) на Института за национална енергетика. Всъщност Правосудов е главен редактор на корпоративното списание на “Газпром” и в статията си остро напада управляващите в Сърбия, че са лицемерни в демонстрирането на близост с Русия, слугуват на Запада и само протакат реализирането на отсечката за “Турски поток”.
Разузнаването срещу “Газпром”?
Така се създава впечатление, че от страниците на изданието по един и същи повод – руските енергийни проекти на Балканите – пред руската аудитория спорят външното разузнаване на Русия и корпорация “Газпром”.
“Опитът ми от работата със сърбите ми позволява да направя следната прогноза” пише Правосудов. “Те постоянно ще разказват за трудностите при строителството на продължението на “Турски поток” и ще се опитат да измъкнат от “Газпром” и Русия максимално пари “за ускоряването на този процес”. Същевременно ще просят пари и от своите ментори от САЩ, Великобритания и други страни за това, че задържат строителството. Така е невъзможно да се каже кога ще стигне газ от “Турски поток” до Унгария. Може да се окаже, че Унгария и Сърбия ще е по-просто да бъдат снабдявани с газ през “Северен поток 2”.
Известен като изследовател предимно на Сърбия и Югославия и ролята на отношенията между Белград и Москва, Никита Бондарев бърза да успокои “сръбските другари” – Правосудов изразява изключително лична позиция “и дори статия в неговото списание на “Газпром” не е – или не винаги е – тъждествена с официалната позиция на ръководството на тази корпорация”.
“Единственото, което спира Сърбия от по-активно сътрудничество с Русия в сферата на енергетиката е географската ѝ отдалеченост и отсъствие на обща граница с Русия или Турция. Стане ли дума за “Южен поток” или “Турски поток”, Сърбия се оказва зависима от съседите си и преди всичко от България. Но това не е вина, а беда за Сърбия”, пише Бондарев. Той защитава президента Александър Вучич и отхвърля внушенията, че “сърбите не са ни братушки”.
Убиецът на “големия енергиен шлем”
След това Бондарев минава във фронтална атака: “В действителност за провала на строителството на “Южен поток” има конкретен виновник и няма нужда да го търсите в Сърбия. Никой не е допринесъл повече за колапса на “Южен поток” от българския министър-председател Бойко Борисов. Заради неговото старание България не реализира с Русия още два съвместни енергийни проекта – АЕЦ “Белене” и нефтопровода Бургас-Александруполис, известни в експертните среди като “големият енергиен шлем”.
Авторът припомня как “първото, което направи, когато дойде на власт на 10 юли 2009 г.” бе да прекрати преговорите и проектите с Русия, включително участие на Българския енергиен холдинг в строителство на ТЕЦ в Скопие”. Изминаха 10 години и “тези проекти или са зачеркнати, или остават замразени, а бъдещето на новите е мъгляво”.
Според Бондарев още на срещата на Борисов с Владимир Путин в Гданск на 1 септември 2009 г. след твърдата реакция на президента българският премиер видимо е преминал “от протоколна и дипломатическа усмивка към изненада, обърканост и, като че ли, уплах”. В последвалите години Бойко Борисов продължил да блокира руските проекти и след двугодишна пауза на правителството на Пламен Орешарски се е върнал на власт през ноември 2014 г. В самото начало на декември същата година Путин изненадващо обяви от Анкара, че ликвидира “Южен поток” и започва да строи “Турски поток”. “Изключително важно е, че това стана в момент, когато току що бе извършена смяната на правителствата и новият кабинет в София още не беше заработил. Иначе казано, самият факт на завръщането на Борисов на власт бе достатъчен за руската страна, за да сложи кръст на “Южен поток”, пише авторът.
“Период на енергийна криза и египетски мрак”
Той прави връзка с изявление на Борисов от 12 октомври 2015 г. пред Американската търговско-промишлена палата в България: “Спряхме три големи руски проекта. Спряхме летящите за Сирия руски самолети. И това ако не е партньорство, тогава какво?”. “Това изявление бе напълно предсказуемо, но е трудно да се подцени истинскското значение на тази фраза – вероятно искрена и без специална подготовка – за политическата кариера на Борисов и бъдещето на руските енергийни проекти на Балканите. На фона на това сензационно изявление България навлезе в период на неминуема и неизбежна енергийна криза, свързана с постепенното изключване на изчерпалите се реактори на АЕЦ “Козлодуй” и отсъствието на адекватна замяна на мощностите им. (…) Сега Борисов просто няма никакъв изход – без руския газ Балканите ще бъдат покрити с екипетски мрак, единственият способ да го получи е да се включи в “Турски поток”.
Употребата на израза “египетски мрак” е особено драматично, тъй като става дума за част от Библията, където в Изход пише: “Тогава Господ каза на Мойсей: Протегни ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя – тъмнина, която е толкова гъста, че може да се пипа. Моисей протегна ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дни. Хората не се виждаха един друг и за три дни никой не можа да помръдне от мястото си, но в жилищата на всички израелтяни беше светло.” Това е деветото, предпоследното, от Божиите наказания над фараона и след него Господ изпраща Божи ангел, който избива първородните чеда и на хора, и на животни. (освен на предупредените израелтяни).
България и руската газова мрежа в Близкия изток
Във вторник новият зам.-председател на “Газпром” Олег Аксютин съобщи на пресконференция, че началото на газовите доставки по “Турски поток” е планирано за последните десетина дни на декември 2019 г. Това е и времето, в което изтичат договорите за транзит межд Русия и Украйна и става неясна съдбата на Трансбалканския газопровод, снабдяващ сега България, но също и Турция, Гърция и Македония.
Редакцията на “Независимая газета” прави важно допълнение към текста на Бондарев с цитирането на статия от списание “Форин полиси” от 17 април. В нея се предупреждава, че “Москва поставя основите на значително и дългосрочно присъствие в Близкия изток като придобива тръбопроводи и права за добив в Турция, Ирак, Ливан и Сирия за изграждане на сухоземен мост към Европа. Така Русия ще бетонира ролята си на основен газов доставчик и ще разшири влиянието си в Близкия изток, носейки сериозни рискове за интересите на САЩ и Европа.”
Авторите смятат, че продължението на “Турски поток” ще е през Гърция, а не през България, но факторът в новата мрежа, която е планирано да мине през Иракски Кюрдистан към преносната инфраструктура на Турция, вече няма да е “Газпром”, а “Роснефт”. От “Независимая газета” не са съвсем съгласни: “Този газопровод ще може да задоволи около 6% от годишните нужди на Европа, а това прави българското направление решаващо при избора накъде да продължи “Турски поток”.
*РГГУ е основан през 1991 г на базата на Московския държавен историко-архивен институт. Това е структура, която традиционно е свързана с външното министерство в Москва, алтернатива е на МГИМО в обучаването на дипломати, а прекият ръководител на Бондарев – проф. Олга Павленко, е свърана с МГИМО и е в редакционната колегия на списанието на този институт.)
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010