Хубаво интервю, подредено, сресано с гребена на умните мисли, над които е разсъждавано детайлно в писмен вид, публикува днес сайтът “Дневник” с Иво Христов, началник на кабинета на президента Румен Радев. Христов се изказва в качеството на началник и на Стратегическия съвет към президента, поредната паралелна структура, рожба на мислителите около фигурата на генерала, който никога не е бил политик преди да бъде селектиран за този пост от дългогодишния архитект на руското влияние у нас ген. от КГБ Леонид Решетников. 
https://www.dnevnik.bg/intervju/2019/04/04/3413879_ivo_hristov_strategicheskiiat_suvet_kum_prezidenta_e/?ref=home_main_news
В контраст на писменото си изложение Иво Христов се излага с по някое откровение, когато говори в телевизионни интервюта. Както в онова, в което на вълната на еуфорията от изборната победа на практика “издаде” своя началник Радев, че говори като неговото подобие Бойко Борисов с “думи прости”. http://ivo.bg/2016/11/13/виден-русофил-потвърди-приликата-меж/
Определям интервюто в “Дневник” като хубаво, за да не го нарека идеално. Изгладено е с ютията на мимикрията отвсякъде! Но бих откроил в заглавие провокирания от въпроса за Шарл Дьо Гол ( според автора на интервюто и Де Гол според интервюирания) отговор за генералската аналогия :
“ Що се отнася до генерал Де Гол, той е най-изчистеното въплъщение на разбирането за суверенитет, национален интерес и визионерска дързост. Считам, че България има спешна нужда от реабилитация на тези три елемента, които се пренебрегват от десетилетия”, казва Иво Христов.
Явно на нашия върховен главнокомандващ му внушават съветниците, че е въплъщение на разбирането на суверените чрез руски васалитет като форма на защита на националната ни сигурност и визионерска дързост – вероятно като онази, която споменатият френски президент демонстрира с изваждането на Франция от Обединеното военно командване  на НАТО през 1966 г. Макар че Иво Христов би трябвало да си пада повече по социалиста Митеран, чиято биография е превел от френски, поради което е в списъка на постоянното присъствие във френското посолство в София. Тъкмо Митеран прави първата стъпка за завръщането на Франция в командването на организацията, възстановено през 2009 г. при президента Саркози.
Признавайки в интервюто си сега, че се товари с втора длъжност като шеф на Стратегическия съвет към президента, най-близкият до държавния глава съветник на Румен Радев е неуморен в критиката си към статуквото, но много внимава да не повтаря напълно откровено онова, което говори пред руски пропагандни микрофони. Типично за този тип политици ( какъвто той твърди, че е станал някак спонтанно, от само себе си) с двоен подход към една и съща тема в зависимост от аудиторията. 
А пред руската пропаганда Иво Христов говори за “русофбска истерия” в България, кълне “прозападния елит” на страната и жали “интерпретационния фон”, създаван от прозападни организации, които си позволяват да с самоопределят като демократични, докато руското влияние се прокарвало от откровени русофили, признаващи се за такива. 
 
Противник съм да бъде атакувана личността на опонента, но в случая с все по-натоварения с власт и отговорности по създаването на нови и нови инструменти на паралелната президентска властова амбиция ( включително и чрез осветеното под президентския скиптър движение на дежурни на Източния фронт интелектуалци в рамките на движение “Единение”) Иво Христов се налага да припомня схематично онова, което вече съм писал по темата. 
Важно е да се знае защо той изобщо беше избран и дали е било “случайно” или си е било напълно в духа на правилния от кремълска гледна подбор. За да си състави човек представа за това как се е харесал на Москва трябва да се насили да изгледа заснетия през 2013 г. филм на Дария Асламова “България умира тихо”, поръчан и платен от Руския институт за стратегически изследвания ( РИСИ) под ръководството на споменатия Решетников. https://www.vbox7.com/play:m430af4e96
НА СНИМКАТА: Бившият журналист Иво Христов в кадър от “България умира тихо”, маркирн постоянно в горния ляв ъгъл с надписа “България вече я няма”

 
 
 
 
През последните няколко десетилетия това грозно филмово произведение на българомразието няма конкуренция у нас и по-света. Филмът е документален и оправдава тази претенция по отношение на факта, че е документ за разпознаване на истинския Иво Христов.Той е главен герой в гьобелсовото оплюване на малката, бедна и колониализирана от Запада ( според Асламова)  България. Това е същият днешен главен герой в обкръжението на президента Радев – същият,  защото то не се е променил, а само се е пременил. 
Асламова търси ефекта на внушението си, че България вече я няма ( както гласи постоянно натрапващият се в горния ляв ъгъл на екрана надпис) чрез китка от ругатни по адрес на европейското настояще на страната ни и с изблици на носталгия по съветското й минало. За целта клеветницата дава думата само и единствено на българи ( по паспорт) , до един известни върли русолюбци, които да кажат за пред руската публика онова, което мислят в РИСИ.
Цели 4 пъти авторката се връща към мнението на Иво Христов, което смята за меродавно в диапазона от производството на домати, през енергетиката и създаването на обществени български нагласи от коварния запад, до геополитиката. Нещо повече, дори когато не е в кадър със собствените си разсъждения, Иво Христов е откроен с финално обобщение, преразказано от пратеничката на “Комсомолскатя правда” и РИСИ, позоваващата се на върховния за нея авторитет на Иво Христов. 
Какво е днес България, пита Асламова и отговаря с твърдението на Христов, че тя е само една “жертвена пешка” на шахматната дъска, от която се иска да спира руски проекти. Пророчески шахматната аналогия завършва със скок на троянския кон напред и вляво с кадри от маршируващи български гвардейци пред днешното работно място на Иво Христов ( комбинирани с бунище, в което рови беден българин  ( стоп кадри от двата преливащи един в друг сюжета във филма на снимките по-долу).
Ако някой не се досеща какво е посланието, “превеждам” за всеки случай пропагандното клише, изсмукано като извод от доноса на Иво Христов за “жертвената пешка” : България марширува към бунището на историята, според руската пропаганда, позоваваща се на своя най-меродавен източник, който обаче днес марширува с руски пропагандни ботуши  по коридорите на президентската власт.


 
 
 
Документалното разконспириране на мимикриращия президентски куратор е лесна задача, но само за желаещите да “прогледнат”. Медийният обслужващ персонал на Борисов, почувствал се лично застрашен от конкуренцията на генерала, който също говори “с думи прости” на “простия народ”, се чуди какво да измисли, включително по адрес на бившия журналист. Но на бившите му антибългарски изяви в духа на войнстващата русофилия не посягат. Гледат на тази опасна задача през пръсти, защото заради нея “бият през пръстите”.
 
 
Виден русофил потвърди приликата между Румен Радев и Бойко Борисов

Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010