Френският президент Еманюел Макрон се насочи към гласовете на "зелените" на европейските избори през май, за да използва задълбочаващата се загриженост за околната среда, за да изгради колкото е възможно по-широка коалиция в Европейския парламент и да увеличи влиянието на своята партия. В сряда партията на френския лидер обяви своята листа с кандидати за вота на 26 май, изненадвайки съперниците си с присъствието на дългогодишния член на Зелената партия Паскал Канфен на втора позиция. Това беше сигнал, че Макрон се надява да се възползва от новия подем на природозащитното движение, особено сред младите, доказателство за което е успехът на "училищните стачки за климата" на шведската ученичка Грета Тунберг. След изборните успехи на Зелените в Бавария, Люксембург и Белгия през последните месеци Макрон усилено се опитва да се предпази от това френските Зелени, които обикновено се представят по-добре на европейски избори, отколкото на национални, да не изпреварят неговата партия. Но отвъд чисто вътрешния призив към милеещите за околната среда избиратели, 41-годишният френски президент залага и на това, че присъствието на "зелени" в листата му ще убеди други Зелени партии в Европа да се присъединят към една бъдеща коалиция в Страсбург. Тази коалиция - която Макрон цели да изгради с центристки или"прогресивни" партии със сходни възгледи - ще бъде от ключово значение за това дали Макрон ще спечели влияние в Брюксел и ще придобие главна роля за определяне на законодателството и за запълване на ключови постове като този на следващия председател на Европейската комисия. Канфен - който е бивш евродепутат и министър на развитието, оглавявал френския клон на природозащитната група Световен фонд за дивата природа (WWF), докато не беше "откраднат" от Макрон - не загуби време, за да обяви задачата, която му е възложена. "Ще се стремим към коалиционно споразумение и недвусмислено ще предложим на европейските Зелени възможността да се присъединят", каза той по френско радио преди няколко дни. Макрон смути мнозина в Брюксел с нежеланието си да се присъедини съм към либерално-центристкото семейство в Европейския парламент - Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) - коeто би било естественият му дом. Отчасти това се дължи на факта, че във Франция думата "либерал" отдавна се свързва негативно с икономика на свободния пазар в англосаксонския стил - нещо, което френски представители определиха като пиар проблем. Главната причина обаче е желанието на Макрон да изгради по-широка общност - такава, каквато, наред със Зелените, би могла да привлече центристки евродепутати от двете главни групи - десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и левоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите (С&Д). Една такава коалиция, в която Макрон вероятно би имал най-голям дял със своите 20-24 евродепутати, може да постави френския лидер в позицията на политически брокер, тъй като допитванията показват, че вероятно нито ЕНП, нито социалистите ще имат мнозинство. "Привидно преопаковане на Зелените" Най-голямата награда, която Макрон се надява да спечели, са Зелените в Германия. Заради размера на германския контингент - тамошните Зелени в момента имат 13 евродепутати, но вероятно ще увеличат тази бройка на изборите - това би могло да помогне на Макрон да подсили редиците на своята "прогресивна" група. Директорът на предизборната кампания на Макрон Стефан Сежурне посочи в интервю за Ройтерс през октомври германските Зелени като една от партиите, с които се надява да си партнира. Призивът на Макрон през 2017 г. "да направим нашата планета отново велика" и ролята на защитник на Парижкото споразумение за климата, с която сам се нагърби, го направиха приемлив за Зелените, каза Сежурне. "Вложихме голям политически капитал в европейската дипломация за климата", каза той пред Ройтерс. "Така ни разпознават в чужбина, (френският) президент е възприеман като лидер по въпросите на климата". Сежурне каза, че германските Зелени, които са свикнали с коалиционни компромиси, ще са по-подходящи за "Република, напред!" на Макрон от френските Зелени, които клонят вляво. Остава обаче да видим дали германските Зелени ще си стиснат ръцете с Макрон, чийто привличащ голямо внимание министър на околната среда го напусна миналия август, критикувайки по--конкретно проядрената политика на бившия инвестиционен банкер. В една партия, създадена на базата на антинуклеаризма, някои германски зелени открито изразяват скептицизъм колко е искрен Макрон за околната среда. Райнхард Бютикофер, германски зелен евродепутат и съпредседател на Зелените - Европейски свободен алианс (Зелените - ЕСА), написа в Туитър, че Макрон придава на партията си "Република, напред!" екологичен облик само от страх, че ще загуби гласове от френските Зелени. Източник от партията обаче каза, че германските Зелени са разделени по отношение на Макрон. "Има такива, които поставят неговите проевропейски позиции на първо място, а леко зеленият му уклон - на второ, и затова гледат благосклонно на сътрудничеството с него", заяви той. "От друга страна, има хора, които виждат дясната му икономическа политика, и гледат на неговия флирт със Зелените като на фалшив опит да се представи за "зелен" и в действителност не му вярват". Джон Уърт, член на германските Зелени и блогър по въпросите на ЕС, каза, че фактът, че политиката на партията се определя от нейните членове, прави малка вероятността тя да се съгласи да се присъедини към редиците на Макрон, особено като има предвид профила на кандидатите, предлагани този път. "Мнозина от тях са с твърде независимо мислене, твърде леви хора", обясни той. "Не виждам много благосклонни към Макрон хора в тази листа".    По БТА.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010