Не е тайна, че съм привърженик на партньорство между Демократична България, СДС и ДБГ и единна коалиционна листа в демократичното, европейско дясно и център. Застъпвам по-активна и открита политика за единство, с което си навлякох немалко критики, присмех и дори неприязън.

Нещо повече - привърженик съм на поетапно организационно обединение на всички малки партии в дясно и център и изграждане на единна сила, вместо нестабилни коалиции.

Убеден съм обаче, че това единство минава през ясно, категорично и безусловно отдалечаване от ГЕРБ. Докато десните партии и лидери мислят за себе си като електрони в орбита около Борисов, нашето единство, респективно - нашата сила, са илюзия, дори лъжа. И да, казвам го именно като човек, който е бил в коалиция с ГЕРБ...

По тази причина, не приемам и не разбирам позицията на колеги и приятели от СДС за преговори с Демократи за силна България и ГЕРБ едновременно. Това няма как да се получи. Ние от ДСБ не желаем да бъдем с Бойко нито партньори, нито баджанаци.

Това е въпрос на ключов политически избор. Избор, който трябва да бъде направен и уважен - в едната или другата посока.

Моята надежда е СДС да не направи избор в посока ГЕРБ. Не само заради принципите - в българското дясно отдавна сме показали, че имаме и резервни. Често повече от едни. Основното ми съображение е съхранението на партията СДС, особено с оглед на наближаващите местни избори. СДС винаги е било нужно на българската демокрация, и влизането му в краткотрайно, а всъщност вечно, съдружие между овца и вълк ще бъде загуба за всички ни.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.

 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010