В сайта на Дойче веле” се появи статия с автор Петър Чолаков, която повдига основателно въпроса за дългогодишното мълчание на българките власти за руските хибридни атаки срещу България. Авторът на тези редове не само освети в ivo.bg преди 5 години този факт, но и посочи конкретен виновник. 

 
 
 
 
 
 
 
Темата остана “погребана” чрез премълчаване на публикациите в този блог и в последвалата книга “Течна Дружба 3” в отделна глава, наречена “”Руската хибридна информационна война в България излиза на радарите на натовска България” ( стр. 333)

 
 
 
 
Ето кратко резюме на онази срамно затворена страница ( 333):
В битността на опозиционен към онзи момент политик лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е наредил (!) на служебния премиер Георги Близнашки от сайта на Министерството на отбраната да бъде премахнат абзацът, появил се на 25 август 2015 г.  проектодокумента “Визия 2020”: България в НАТО и в европейската отбрана”, в който се обвинява Русия във водене на хибридна война срещу България. Има поне два източника, които потвърдиха пред мен за намесата на Борисов.
Абзацът наистина е премахнат – точно както предсказва два дни преди това да се случи Румен Петков, дясната ръка на онзи ( Георги Първанов), който произведе Борисов в генерал. “Румбата” от години си е на “Бойко” с Борисов.  
Премиерът Близнашки, както самият Борисов и заместникът му Цветанов, отричат тогава да има информация за руска информационна война срещу България. Близнашки, цитиран от сайта “Медиапул” на 31 август, дори изтъква, че “не може една велика сила като Русия бланкетно да се определя като заплаха за националната сигурност на България”. Служебният премиер заявява още, че не “иска да взима страна” между Москва и Киев “кой е крив и кой е прав”. На следващият ден “опасният” абзац е изтрит от проектодокумента. 
Президентът Плевнелиев обаче е на обратното мнение и публично благодари на екипа на министерството на отбраната, който е съставил документа с предупреждението  за руската хибридна война. Става ясно, че мнението на действащия държавен глава, който е назначил служебния премиер, не важи пред мнението да бездействащия ( доколкото е в опозиция в момента) шеф на ГЕРБ Борисов. 
Така пропада първият опит на България да се застане открито на пътя срещу руската агресивност на българска земя от 1916 г. насам. На демонстративно русофилските партии, ако не броим ехидната прогноза на Румен Петков от АБВ, дори не се налага да се възмутят от яловия опит за защита на националната ни сигурност от страна на министъра на отбраната Велизар Шаламанов, който въпреки всичко застава зад становището на своя екип за Русия в интервю за “Дойче веле”. 
Явните остриета на Москва не си правят труда да се осветяват още веднъж в рамките на тази мълниеносна контраатака на русофилщината ( близ криг), защото тяхната работа е свършена от Борисов. В отговор на въпрос защо и Москва премълча краткия скандал Росен Плевнелиев заяви в интервю за автора на тези редове, публикувано в “Течна дружба 3”, че на Кремъл не му се налага да реагира, защото си има говорители в България. Дали е имал на ум също и Борисов? 
Това е един от въпросите, които си остават незададени в българското публично пространство. Не се намери журналист от “водещите медии” да попита Борисов за ролята му при кастрирането на един смел институционален опит България да започне да говори на евроатлантически език с Русия, задушен в зародиш от данайците в търбуха на нейния Троянски кон у нас. 
За да стигнем днес до вярната констатация в статията на в “Дойче веле”, озаглавена :
България – мястото, където Русия изпробва хибридните си оръжия
Нима е чудно, че службите така дълго си мълчаха за руските кибератаки?
2019
Петър Чолаков, Дойче веле
Отдавна има подозрения за опити за намеса на руски хакери в политически процес в България. Едва преди дни обаче властите признаха, че има данни за това. Началникът на отдела на ГДБОП за борба с киберпрестъпността комисар Колев заяви, че хакерската група Fancy Bear, свързвана с военното разузнаване на Русия, вероятно стои зад кибератаките срещу сайтовете на Централната избирателна комисия и Министерството на вътрешните работи по време на местните избори през 2015 г.
Да, правилно сте разбрали – става дума за събития, за които научаваме цели четири години по-късно. Така, както с голямо закъснение с публиката „бяха споделени” съмненията за връзки между опита за отравянето на оръжейния търговец Гебрев (2015г.) и покушението срещу Скрипал през 2018 г. Съществуват обосновани подозрения, че и зад двата случая стои дългата ръка на Русия. Различното в казуса с кибератаката е, че още през 2015 г. руската следа се обсъждаше под сурдинка.
„Модната мечка”- автор на десетки кибератаки
Fancy Bear („Модный мишка” на руски, известна още като APT28, Pawn Storm, Sofacy Group, Sednit, STRONTIUM и др.) е наименование дадено от Дмитри Алперович, един от създателите на CrowdStrike, американска компания в сферата на киберсигурността, базирана в Калифорния. Последната е наемана за противодействие на редица хакерски атаки. “Bear” (мечка) шеговито обозначава, че групата е руска, а “fancy” всъщност се отнася до дума в малуеъра („sofacy”), която напомняла на Алперович за хита на австралийската рапърка Иги Азалия „Fancy” („необикновена”, „шик”, но и “fancy woman” – жена със съмнителен морал).
Според специалисти „Модната мечка” е отговорна за десетки кибератаки, насочени предимно срещу институции в страни-членки на НАТО, но също и срещу публични личности, журналисти и дори спортисти – най-общо казано срещу тези, които са трън в очите на Русия. Сред по-известните атаки са тази срещу Бундестага (2014 г.), украинската армия (от 2014 г. досега), френската телевизия TV5 Monde (2015 г.), Националния комитет на Демократическата партия (2016 г.), изборите във Франция и Германия през 2016 – 2017 г., Вселенската патриаршия (2018 г.) и др.
Но обект на „посегателства” са и неудобни за Кремъл публични личности, журналисти, спортисти като руската бегачка Юлия Степанова, която свидетелства за разкриването на допинг скандала с руските атлети през 2016 г. и др. Специалният съвет към Министерството на правосъдието на САЩ, който разследва руска намеса в президентските избори в страната през 2016 г. (т. нар. „разследване на Робърт Мълър”, по името на прокурора, който го води), заключи, че зад „Модната мечка” стоят две хакерски подразделения на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ). През 2018 г. бяха повдигнати обвинения срещу 12 членове на групата.
Атаки и срещу България
Да се върнем на Българската следа. Ако погледнем хронологията на събитията се вижда, че България е сред първите страни, станали обект на атаките. Случаят „Гебрев” също предхожда „Скрипал” с три години. Дали България не е своеобразен полигон за изпробване на руските (хибридни) оръжия? Защо обаче – за разлика от западните си колеги – българските служби се притесняват в продължение на години да посочат виновниците?
Можем да допуснем, че скорошните изказвания на г-н Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ, който изрази опасенията си от нови кибератаки, които да опорочат изборите за Европейски парламент на 26 май, както и закъснелите разкрития на комисар Колев са направени под европейски, а може би и американски, натиск. За да очертаем европейския контекст трябва да отчетем не само призива на президента Макрон за Европейска агенция за защита на демокрацията, която да противодейства на хибридните атаки, но преди всичко последната резолюция на Европейския парламент относно състоянието на политически отношения между ЕС и Русия.
В нея се осъждат ключови аспекти на руската външна политика и се настоява за нови санкции. Според документа, Русия престава да бъде „стратегически” партньор на ЕС. Проблемните действия на Кремъл са изброени в 56 точки, като сред тях са анексията на Крим, интервенцията в Сирия, опитите за поставяне на Европа в пълна енергийна зависимост (призовава се за спирането на проекта „Северен поток 2″), но също и намесата в изборните процеси и финансирането на антиевропейски партии. Русия е основният генератор на дезинформационни кампании в ЕС. В документа се настоява за „разработването на обвързваща правна рамка на равнището на ЕС и на международно равнище за борба с хибридната война” (т. 41).
Макар резолюцията да няма задължителен характер, това е важен политически документ. Той бележи нова, още по-ниска точка в отношенията между ЕС и Русия. Във вторник (12.3) ЕП прие и специални промени, насочени към по-голяма защита на личните данни. Последните най-често стават обект на злоупотреба, особено по време на евроизбори  – визират се действията на компании като Кеймбридж аналитика и Фейсбук, но и от политически партии. Тези промени имат обвързващ характер, пряко приложими са в страните-членки, а Службата за европейски политически партии и фондации ще може да налага тежки санкции на нарушителите.
България -“троянски кон” на Москва?
Как обаче българските евродепутати гласуваха резолюцията? От 17 души само 9 я подкрепиха. Това са членовете на ЕНП от ДСБ и ГЕРБ (без Емил Радев, който не е участвал в гласуването и без Владимир Уручев, който се е въздържал), както и тези от АЛДЕ – ДПС. Петима български евродепутати са били против. Това са четиримата социалисти – сред тях и председателят на ПЕС г-н Станишев, който определи документа като „пропаганда” – но също и зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, който е член на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Г-н Бареков, другият български член на ЕКР, се е въздържал.
Гласуването на резолюцията беше рентгенова снимка. То показа, че репутацията ни на „троянски кон” на Москва не е безпочвена. Вотът освети за пореден път неприличната, разкрачена позиция на българския политически елит по темата за все по-напрегнатите отношения между Брюксел и Кремъл. Какво чудно има тогава във факта, че институциите мълчаха гузно в продължение на години за руския „кибер рап”?
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010