За битката за знанието и агресията на невежеството… 
 „Когато искаш да смениш един морал, изглежда тежка битката. В третото хилядолетие обаче битката няма да е вече за нови морални стойности, а за знанието. Знаещият е повече от безгрешния…“  Вероятно все по-често ще се връщам към тази мисъл на Ваклуш Толев – за битката за знанието, за пътя към истината… И тази битка явно ще става все по-ожесточена. Все по-освирепяло ще се бранят териториите за контрол. И проекциите на страха – агресията, все по-видимо ще се врязват в ежедневието ни. И дори представянето на една книга ще се превръща в печално стълкновение, маркиращо разделителната линия в обществото ни… Разделителна линия, за която толкова усърдно и последователно се работи повече от век…  Или вече представянето на една книга ще бъде по-скоро поредният повод – огледало за израстването на един народ по пътя към истината…

 
 
 
 
 
 
 
На 7 март в Добрич дойде един българин – Иво Инджев, за да представи своята книга „Измамата „Сан Стефано”. И трябва да призная, че не съм присъствала на по-нагъл сценарий за провал на едно публично събитие. На такъв парад на агресия, безпардонност, невежество. На 7 март 2019 година в центъра на Добрич преживях почти час, в който изгубих изцяло усещането си, че съм български гражданин и че се намирам в родината си – в България. 
„Банда русофилски провокатори се опита снощи да осуети представянето на книгата (ми) “Измамата “Сан Стефано” в град Добрич.
Всичко, което можах да направя срещу тази банда, беше да запазя мълчание, седнал на няколко метра в пълно обкръжение като заложник в очакване на полицията. Макар хулиганите да се подиграваха на призивите на нормалните хора да бъдат извикани пазителите на реда, когато това най-накрая се случи повечето от тях си подвиха опашката и се ометоха. Останаха само неколцина, но напълно “достатъчни” със заплашителното си присъствие “герои”   с явното намерение да ме “респектират” от упор, ако започна да говоря…
Увисва обаче въпросът за това как да бъде окачествена подобна терористична акция, съгласувана и ръководена от една национал-социалистическа партия. Да кажат юристите. За мен това беше организирана престъпна група, действаща в интерес на чужда държава и нейната хибридна война срещу България”. Това написа в блога си Иво Инджев.
А аз си мисля за това, което ни предстои, след като присъствах на тази агресия. Агресия в печално разнообразие – от плачевно невежество, вероятно достатъчно добре овъзмездено финансово, до откровени проекции на Стокхолмски синдром /Стокхолмският синдром е психологически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия към него, често до такава степен, че да го защитава и да се идентифицира с него./  А и затова, че разделителната линия между свободния и роба ще става все по-очевадна… А непоносимостта все по-ожесточена…
Красимира Димитрова
За „ГЛАС“, 11.03.2019
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010