Патриарх Неофит и главният мюфтия Мустафа Хаджи се срещнаха днес с премиера Борисов и обсъдиха промените в Закона за вероизповеданията, които предвиждат данъчна амнистия.https://www.vbox7.com/play:fdb764953a&start=28
Амин, дай Боже такава амнистия всекиму, ама не би…
Като стане дума за религия, човек може да си помисли, че нейна работа е да опрощава грехове. А не да се опрощава ДДС на ДПС . Но явно става дума за заимствана от нашите колонизатори практика. 
В съвременния свят, че и в по-стари времена, не е необичайно и ненормално доминиращата в една държава религия, макар отдавна да е по конституция отделена от държавата, да оказва влияние върху политиката. Изобщо няма да дам пример с Християндемокрацията, за да не се отклонява вниманието в този текст към приетия в нейното йезуитско семейство Борисов, барабар с ГЕРБа му. 
В консервирания от векове консервативен “руски свят” е обратното: там държавата командва религията, която целува ръка на шефа, нищо, че изглежда на пръв поглед да е обратното. Опиум за народа е тази оптическа измама, както се казваше по комунистическо време за религията от всичките й разновидности. 
Става дума за хилядолетна традиция, откакто Московията е покръстена от българи, чиито потомци днес се опитваме да изпълзим по Голяма задушница “неблагодарно” ( според днешните московци) от руската задушаваща консерва и да  разиграем своя руски Троянски кон на европейски простори. 
Вместо те да ни се извиняват за стореното на България – окупирана и тероризирана, почти русифицирана и съветизирана насила, българският президент Радев и конкурентът му в това състезание по коленичене Борисов отидоха миналия май в Русия да искат прошка от Путин, че те ( лично) не са направили достатъчно, за да му се харесат.
Ако някой е забравил и смята, че преувеличавам, нека да си направи справка с фактите. Омръзна ми да давам връзки в интернет, който е измислен от ЦРУ ( според Путин).
Тази московска специфика църквата да е похлупена от държавата и да й служи, подобно на каракачанско куче, подарено на Путин, се налага безвъзратно  от Петър Първи в Московията. Тя е наречена за пръв път от него Русия през1722 г. във времето, когато европейските народи се борят да наложат разделението на църквата от държавата. Великият Петър стъпва със светския ботуш над християнското смирение, обявявайки своето царско върховенство над Руската православна църква. 
Така е и днес във времето на цар Путин. Ботушът вече не е просто светски, а направо е съветски. Колегата му от КГБ полковник Гундяев целува президентската ръка (  само символично и на думи, ще кажат путинистите) от благодарност за материалната издръжка. Тя е тази, която е определяща за връзката между властта и религиите и в нашата малка Русия, в каквато е превърната България. Това е още нещо, по което са ни подравнили в наши дни по руския светъл пример от тъмните векове на ранното средновековие. 
Прави са онези, включително ( и по изключение) от страна на завистливата БСП, чиито ръководни другари и другарки коленичеха да целуват кръстове, икони и попски ръце от първия миг на подарената ни от СССР свобода през 1989 г., за да твърдят “опозиционно”, че ГЕРБ заиграва предизборно с плащанията от държавната хазна за нуждите на вероизповеданията. 
Друг е въпросът, че другарите и другарките са целували  ръцете на другари по оръжие в раса. Това стана стана ясно и на наивниците няколко десетилетия по-късно. Дали целуващите са знаели това или просто беше въпрос на химия при физическото общуване със себеподобните?
Борисов, витален мутант от времето на монархо-социализма, надигра конкуренцията и на този терен. Не се гнуси да целува и да го целуват – който и да е, където и да е. Келепир да пада, както е казал един негов литературен прото(тип) от по-миналия век. 
Алеко, който пророчески е нарисувал търгуващия с мускалите любител на еврофондовете Ганьо, е бил католик. Ама не като днешните “по-католици от папата”. Ще рече, бил е предател на православието по днешните войнствени русофилстващи стандарти. 
В “Измамата Сан Стефано” съм дал пример с цитат от творчеството на Алеко, от който е видно, че и Щастливеца се е нещо като “русофоб”, подобно на Яворов, Славейков и прочее български интелектуални великани, потомци на българофилите Раковски, Левски, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и т.н.  
Борисов, както се похвали сам, три папи са го галили по главата. Вдъхновен от този католически мурафет като за всеядна рая от всякакви (деноми)нации , нашият премиер няма нищо против да погали с някой друг милион от джоба на данъкоплатците подчинените му по закона на Мамона владици и мюфтии. За да са му благодарни като на “братушка”, освободител от данъчните им задължения. 
НА СНИМКАТА: Борисов страстно  целува ръката на  руския полковник Гундяев – дали тя го храни?

 
 
 
 
 
И паметник биха му въздигнали неруко(ла)творный приносителите на москалите с Новичока, на които той продължава да услужва, тровейки българите с бавно действащата като за още по-бавно развиващите се лъжа за необходимостта да поддържаме баланса с една дебалансирана като куршум ( срещу нас) от къса цев в тила ни. С дългосрочната цел за нашия национален разстрел, преследвана от руската политика.   
У нас е валидна поговорката “премиер в нужда се познава”. Стига премиерът да се казва Борисов и удовлетворяването на нуждата да е свързано със съответните политически ползи за него. 
Доган самодоволно се хвалеше предизборно, че  ДПС “раздава порциите”. Ама не по време на курбан байрям, когато мюсюлманите са длъжни да раздават курбан, а по време на раздаването на България от държавния казан. 
Да обобщим ли?
Ааа, не.
Обобщавайте си вие, верващите. 
  
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010