Отпускането на ежегодна субсидия за БПЦ и за главното мюфтийство от страна на държавата, макар и мотивирано със значими аргументи от национален интерес, е неправомерна от гледна точка на Конституцията привилегия за две от множеството вероизповедания в България. Този закон се приема въпреки че в Европа, а и в други страни има утвърдени форми на държавно финансиране на вероизповеданията, които са ефективни и не нарушават равната дистанция на държавата от всички религиозни деноминации.

В Германия има режим на регистриране на всеки гражданин към определена църква или вероизповедание като издръжката на религиозните общности се осигурява от специален църковен данък. Държавата превежда парите, събрани от данъка на съответната религиозна общност според декларираната принадлежност на граждани към нея. Не съм сигурен дали деклариралите се като атеисти или агностици плащат данък, но в нашия случай техните данъци могат да бъдат насочени не към църква, а към хуманитарна кауза или група по желание.

Освен всичко друго, дебатите по този закон не получиха достатъчна гласност извън кулоарите на НС, за да могат гражданите да разберат смисъла от подобна субсидия. Финансирането на мюфтийството от чужда държава и от фондации на радикалния ислям е достатъчен аргумент за убеждаване. Като традиционно вероизповедание на мнозинството българи БПЦ също трябва да получава държавна подкрепа.

Но защо другите религиозни общности трябва да остават в непривилегировано положение?

Сред тях има такива, чието развитие е особено важно за националния ни интерес.

Ромските протестантски църкви правят повече за социалната адаптация и интеграция на ромската общност, отколкото всички държавни политики и независими фондации взети заедно.

Католиците в България - както и другите протестанти - са също традиционно вероизповедание.

Американските протестантски мисии в България от 19 век имат отчетливи заслуги за националната еманципация и просперитет на Българите - включително в Македония.

Напролет очакваме папа Франциск с официално посещение. Какво обяснение ще му дадат официалните представители на българската държава за селективното финансиране на религиозните общности у нас?

Разбирам аргументите за необходимостта да не се насърчават девиантни и сектантски групи, регистрирани като религиозни общности в България. Но за тази цел рестрикциите трябва да бъдат упражнени чрез самия процес на регистрация. Каквото и да ви говорят радикални правозащитни организации - решението дали да се регистрира една общност като религиозна или не, принадлежи на държавата.

В закона за финансиране на религиозните общности също могат да залегнат рестрикции - какви общности няма да бъдат финансирани от държавата. Това решение трябва да бъде отстоявано и да не се влияе от лобистки натиск. Затова имаме държава - за да взима справедливи решения и да ги отстоява.

Мнението е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010