Банда русофилски провокатори се опита снощи да осуети представянето на книгата (ми) “Измамата “Сан Стефано” в град Добрич.
Рокерската банда, имитираща руските “Нощни вълци”, извърши това публично в българския град, който не само отхвърли натрапеното му по времето съветската окупация название Толбухин, но и издигна за първи път в страната на пиедестал ( на мястото на някогашния паметник на съветския маршал) победителя на руските агресори в Добруджа генерал Иван Колев.
Бях поканен от Регионалната библиотека „Дора Габе”, Общобългарския съюз „Истина” и от общината в град Добрич на среща с читатели, но изпратени от Варна моторизирани агресори буквално ме нападна, окупирайки първите редове в залата на библиотеката. 
Още с влизането ми се опитаха да ми попречат да стигна да импровизираната трибуна. Обърнах се към тях с призив да не провалят срещата с читателите, каквито те не са. Провокаторите от варненското подразделение на путинските “Нощни вълци” обаче започнаха на вият злобно с обиди и закани, че няма да допуснат “предател” като мен да говори за “предателската си книга” – същата, която никой от тях не беше чел.
В продължение на 25 минути, през които бях наричан “боклук” ( спестявам циничното изкривяване на фамилното ми име, с което ме наричаха) и с призиви да бъда разстрелян дузина мъже в черни кожени якета и две жени от същата компания крещяха обичайните за русофилите “въпроси” колко ми плащат американците. Един от тях врещеше, че не съм историк по образование и нямам право да пиша книги на историческа тема. В тон с препоръката на проф. Нина Дюлгерова, която призова във в. “Труд” вчера да бъде “спряна свободната журналистика” в мое лице. http://ivo.bg/2019/03/07/ще-съдя-нина-дюлгерова-за-клевета/
Провокаторите, надъхани в социалните мрежи от варненската партия “Възраждане” , чийто лидер Костадин Костадинов е едновременно сред организаторите на “Луков марш” и участник в митингите на БСП, не позволиха на водещия Георги Чунчуков да говори и бяха на косъм да го нападнат физически, побутвайки го да си ходи.
Всичко, което можах да направя срещу тази банда, беше да запазя мълчание, седнал на няколко метра в пълно обкръжение като заложник в очакване на полицията. Макар хулиганите да се подиграваха на призивите на нормалните хора да бъдат извикани пазителите на реда, когато това най-накрая се случи повечето от тях си подвиха опашката и се ометоха. Останаха само неколцина, но напълно “достатъчни” със заплашителното си присъствие “герои”   с явното намерение да ме “респектират” от упор ако започна да говоря.
Точно срещу мен на един скок разстояние се блещеше здравеняк с кожено яке и големи железни пръстени на юмруците. На първа “бойна линия” остана и най-забележимият от глутница “вълк” – на вид близо 2 метра висок, вероятно към 120 килограмов русофил. Съзнавайки явно, че дори не е нужно да говори, за да изпрати чрез външния си вид съответното послание, той остана в позата на застрашителен сфинкс до края на вечерта на метри от трибуната.
В един момент, когато численото превъзходство в залата наклони везните към нормалните хора, дошли за среща с автора на книгата, провокативните подмятания на хулиганите стихнаха и бяха сведени до епизодични реплики на моето изложение. Залата обаче насъбра смелост и на няколко пъти насмете агресорите с призиви да се махат всички “руски мекерета”. 
Най-истеричният от мекеретата, единственият облечен цивилно, а не като паравоенен руски моторист, беше разпознат от публиката като “трансилванец” , на което той отвърна с цинизми, обичайни за подобни простаци. Но когато видя, че въпреки обидите към мен и призивите му да бъда разстрелян нямам намерение да се откажа, почти се разрева от безсилие, че си искал историята, каквато си я знае и за да не слуша “предателското й пренаписване” хукна към изхода за облекчение на гражданите, грачейки клетви по мой адрес.
Срещата с читателите все пак се състоя. След нея полицаите поискаха от мен да напиша показания за инцидента. Предложиха ми охрана, но се подписах под протокола, че не желая да ангажирам повече полицията.
Увисва обаче въпросът за това как да бъде окачествена подобна терористична акция, съгласувана и ръководена от една национал-социалистическа партия. Да кажат юристите. За мен това беше организирана престъпна група, действаща в интерес на чужда държава и нейната хибридна война срещу България. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010