Култът към личността раздели Златица 60 години по-късно

27 Май, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Култът към личността е жив в Златица. Именно там през 1900 г. се ражда Вълко Червенков - ръководител на БКП и премиер на България от 1950 до 1954 г. По същото това историческо време се правят опити за насаждане на култ към личността му по примера на Съветския съюз и Йосиф Сталин. На името на Червенков е наречена Медицинската академия в София. След смъртта на Сталин и започналата десталинизация и развенчаване на култа към личността, Червенков постепенно е отстранен от постовете си и през 1960-те години е изключен от БКП.
На 30 март 2009 г. седем общински съветници взимат отново съдбовно решение - бюст-паметникът на Червенков да бъде сложен пред общината на Златица. "За" са общинските съветници от БСП, НДСВ, ГЕРБ, Евророма и "Нова Зора". Противник на идеята е единствено съветник от "Новото време", а колегата му от същата партия гласува "въздържал се".
Кметицата на Златица Нонка Каменова, която е избрана за такава като независим кандидат, изпада в шок и връща решението. На 24 април се провежда ново заседание. Този път 8 от 12-те общински съветници гласуват същото.
"В момента обжалвам решението на Общинския съвет в съда. Не мога да ви кажа с какви мотиви, тъй като тече процес. За мен е недопустимо общината да се свързва с името на този човек. Който иска - да му носи цветя и да си го тачи, но не и пред вратата на кметството", споделя Каменова. Тя се е борила на местните избори като независим кандидат и е спечелила без подкрепата на нито една партия.
Генератор на идеята - паметникът на Червенков да се сложи пред кметството, е общинският съветник от БСП Тодор Чомпалов. В момента бюстът на бившия политик от БКП е поставен в частния имот на Чомпалов - едва на стотина метра от вратата на общината.
Историята на художественото творение е доста загадъчна. Никой в Златица не е наясно точно как и кога се появява металният бюст на комуниста. Според повечето от хората през 2000 г., когато кмет е Стефан Попов, се организира инициативен комитет, който събира средства и прави паметника. Общинският съвет обаче не успява да реши къде да го постави. Тогава Чомпалов приема да бъде сложен на бетонов пиедестал в негов имот в центъра на града. Имотът представлява терен около 4.6 дка между читалището и общинска градинка.
Няколко години след това обаче

Чомпалов решава да се раздели с Вълко Червенков

и поема офанзива за изваждане на бюста от имота му. Хората от Златица подозират, че съображенията му са финансови - просто човекът е решил да направи нещо с апетитния терен, който е в идеалния център на подбалканското градче. Част от жителите недоумяват защо Чомпалов не е направил паметника на Червенков и не го е поставил пред общината, още докато е бил кмет - от 1995 до 1999 г.
"Аз го помня Вълко Червенков. Идваше на няколко пъти тук. Като малък дори си спомням как преряза лентата на жп линията София -Бургас. Хората се бяха начоколили около него. Знам, че и до днес, ако отидете в добруджанския край и кажете нещо против него, ще ви набият. По негово време е имало много проблеми с водоснабдяването и той ги е разрешил", спомня си Иван Медаров. Човекът е излязъл на кирия и пои коня си на чешмата на ул. "Свищи плаз" в Златица. На същата улица се намира и родната къща на Вълко Червенков. В момента от старото му бащино огнище е останал само един дувар. В града пък има един много далечен негов роднина.
"Аз съм го виждала също. Беше висок, голям и хубав мъж. Хората много го харесваха. После престанаха да го харесват. Сега като говоря с хората, ми се струва, че са разделени - едните се гордеят с нещата, които е направил, а другите се гнусят". Това разказва г-жа Стойнова, която има къща на същата улица. Младият Дончо слуша думите на възрастната жена и само вдига рамене: "Нищо не съм учил за него в училище, а и нашите не са ми разказвали".
Приятелят му пък се шегува, че

щом е Червенков, сигурно е от ЦСКА и е бил кофти тип

Каруцарят Медаров е доста начетен човек и припомня интересни факти от живота на Вълко Червенков.
През 1924 г. той влиза в специална наказателна група към Централния комитет на БКП, която трябва да координира терористичната дейност на Военната организация на партията. Година след това е осъден задочно на смърт за множество планирани убийства, наредени от БКП и Коминтерна, и заминава за Съветския съюз. Там заема различни номенклатурни постове в структурата на Коминтерна.
Червенков известно време е бил агент и доносник на съветските тайни служби с кодовото име Спартак. В края на 1944 г. се завръща в България и влиза в ръководството на БКП. Историята сочи, че по негови директиви са създадени "лагерите на смъртта", които са предназначени за политически затворници по образец на съветския ГУЛАГ. След смъртта на Васил Коларов той оглавява правителството и БКП.
Негови съвременници твърдят, че е бил изключително жесток към инакомислещите, както и към комунисти с по-хуманни възгледи. След смъртта на Сталин Червенков е обвинен в налагане на култ към личността си. Отстранен е от постовете си през 1954 г. Тодор Живков оглавява БКП, а през 1956 г. Антон Югов става министър-председател. Вълко Червенков остава начело на Отечествения фронт до 1957 г., а през 1962 г. е изваден от ръководството на БКП и е изключен от партията. Членството му в нея е възстановено през 1969 г. след така наречената Пражка пролет.
"Доколкото съм запознат

целият център на София е строен по негово време

а да не говорим колко тежки промишлени предприятия е създал", казва Медаров. От историята на София се вижда, че до 1955 г. са открити Национален стадион "Васил Левски", Народната библиотека, съвременната сграда на Софийската опера, сградите на Министерския съвет, президентството, ЦУМ, хотел "Балкан" (днес "Шератон") и полиграфическият комбинат "Димитър Благоев". През 1952 г. пък започва топлофицирането на столицата. Построени и открити са язовири като "Студена", "Васил Коларов" и "Александър Стамболийски". Пуснати в експлоатация са и химическите комбинати в Девня и Димитровград и металургичният комбинат в Перник. По негово време обаче започва колективизацията на селското стопанство, което хората от по-старото поколение твърдят, че е "отрязала корените на българина към земята".
"Аз си спомням, че веднъж беше довел тук в Златица и жена си, но ние нещо не я харесахме. По-късно разбрах каква персона била и тя", споделя г-жа Стойнова. Червенков живее на семейни начала с Елена Димитрова, която е най-малката сестра на Георги Димитров. До края на живота си не сключват граждански брак. Двамата имат син и дъщеря.
Култът към личността живее и днес в Златица. Един друг политически лидер - председателят на Евророма Цветелин Кънчев, също е силна особа, която командва наляво и дясно. Той също не е женен официално, но е семеен. През 2000 г. Софийският окръжен съд го осъди на 6 г. затвор за побой и отвличане. В края на април 2005 г. вицепрезидентът Ангел Марин го помилва.
"Ще се боря докрай. Не искам да вдигам кокалите на Вълко Червенков, но не искам община Златица да се отъждествява с неговата личност, която е доста спорна", отсече кметицата на градчето. Решението на съда се очаква да излезе през есента. Дотогава паметникът на Червенков ще седи в имота на съветника от БСП Чомпалов и ще гледа към кметството.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010