С това, скъпи мои приятели, обявявам края на 14 февруари.

В парламента преди съвсем малко са прецакали преференциите.

Днес в СОС говорих с няколко колеги от ГЕРБ. Питах ги - абе, хора, какво правите с тия преференции.

Те мълчаливо вдигаха рамене.

Помня едно такова вдигане на рамене.

То беше, когато се роди въпросът КОЙ, който днес се е превърнал в пародия сам на себе си и на оперетния политически субект, когото роди.

Но през 2013 година по този начин вдигаше рамене Орешарски, когато някой го попиташе “Кой назначи Пеевски”.

Та, това е краят на опита за граждански вот в изборите.

Оттук нататък изборите ще се редят от партийните ръководства.

А гласуващите ще стават все по-малко, демокрацията - все по-непредставителна.

Само едно нещо е добро в тая история.

Вотът на АТАКА и НФСБ заедно с ДПС.

Ако някой е имал илюзии за това, че тия партии не са скачени съдове, нека завинаги да млъкне.

Мен лично ме е срам от датата 14 февруари 2019 година.

И след време, ако доживея до старини, ще настоявам в календара ни тази дата да не се изучава.

Все едно не я е имало никога.

Така, както много скоро тези гьонсурати в управлението на страната ни няма да ги има.

А тях няма да ги има, защото, когато някой е толкова нагъл, накрая се саморазрушава.

От наглост.

Вярвам, че това скоро ще се случи.

С вашите преференции по вашите глави, неуважаеми гьонсурати!

Чао!

 

---

Бел. ред - текста на Венци Мицов препечатваме от фейсбук профила му с негово разрешеkие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010