С гласовете на ГЕРБ, ДПС и НФСБ преференциите бяха обезсмислени. Така  на практика беше премахната единствената възможност за избирателите да преподреждат партийните листи на изборите за депутати, евродепутати и общински съветници. БСП, ВМРО и "Воля" бяха против, а "Атака" ги нямаше в залата.   Това стана на 14-тия час от дебатите по приемането на второ четене на промените в Изборния кодекс. Гласуването в зала повтори това на продължилото до среднощ спешно заседание на правната комисия, което показа политическия съюз между ГЕРБ и ДПС по темата.   След гласуването от ВМРО призоваха президента да наложи вето на обезсмислянето на преференциите. "Като представител на управляващата партия - не мога да повярвам, че настоявам за вето", каза Александър Сиди от ВМРО.   Как обезсмислиха преференциите?   Досега прагът за преференциите на евроизбори беше 5% от гласове за дадената листа, а за парламентарни -7%.   С приетите промени обаче кандидат на по-задна позиция ще може да измести друг само ако събере толкова преференции, които са необходими са вкарването на един депутат, евродепутат или общински съветник.    Досега във великотърновския избирателен район са били необходими около 2-3 000 гласа, за да може даден кандидат да измести друг. След поправките обаче ще са нужни над 15 000. За пренареждане на листата за евродепутати пък ще трябват над 100 000 гласа. Това прави разместването за всички видове избори много малко вероятно.   ДПС никога не са криели, че са против възможността кандидат от по-задна позиция да стане общински съветник, депутат или евродепутат.  След последните парламентарни избори партията дори изключи и депутата Ангел Исаев, който влезе като "15/15" и отказа да напусне народното събрание. Сега той е независим депутат.   За ГЕРБ борбата срещу преференциите също не е нещо ново. При промените на изборния закон през 2016 година те се опитаха да вдигнат прага, но се отказаха след спорове с тогавашния им коалиционен партньор "Реформаторския блок".   НФСБ също са против разместването на листите, а това предизвиква напрежение в ОП, защото ВМРО разчитат на преференции на последните два вота.   Партийните аргументи "за" и "против"   Дебатът за преференциите продължи около 2 часа и се водеще основно между БСП и ДПС. От движението защитаваха тезата, че преференцията няма нищо общо с мажоритарното гласуване. Социалистите бяха на точно обратното мнение - преференцията е единственият шанс на избирателите да пренареждат листи.   От БСП обявиха ГЕРБ, ДПС и "Обединените патриоти" за "едно цяло" заради унищожаването на преференциите.   "Посегателството срещу преференцията е политическо престъпление. Това ще избухне в лицата на тези, които правят този експеримент. Градската десница може и да събра 90 души, но утре ще са повече. Хората искат гласът им да бъде чут, а сега им е отнет", предупреди Александър Симов от БСП.   ДПС побързаха кажат, че няма сделка с ГЕРБ, а още по-малко с НФСБ. Според движението партиите са "бранд", а Йордан Цонев дори ги сравни с "Адидас". Преференциите пък били най-ярката форма на контролиран и купен вот, който е по "корпоративен, родов или друг признак".    В отговор Антон Кутев намекна, че депутатът от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски е най-яркият пример за корпоративен вот, но този път без да казва името му. "Вие нямате проблем с преференциите, защото играете на един съвсем друг, с извинение, политически пазар", каза Кутев.    Депутатите от ГЕРБ не казаха почти нищо по време на дебатите. Изказаха се само трима. Димитър Лазаров излезе на трибуната, за да защити партията си от нападките, че гласувас  ДПС. Тома Биков пък, за да обясни, че партиите трябва да има отговорност, а Спас Гърневски -  че ГЕРБ е демократична партия за разлика от БСП.   "Ако ГЕРБ се провали, ще се провали заради своите решения, а не заради ДПС", призна Биков.   НФСБ пък не дадоха никакво обяснение защо подкрепят предложението, за което настояваха от ДПС.   От БСП припомниха, че през 2016 година от ГЕРБ обещаваха, че ще въведат изцяло мажоритарен вот, но не го направиха, а сега подкрепят текст, които унищожава мажоритарния елемент в листите.   Номерата на партиите в бюлетината остават   ГЕРБ склони и пред друго настояване на уж опозиционната ДПС - това за запазване на номерата на партиите в бюлетините. В първоначалния законопроект на депутатите от управляващата коалиция се предвиждаше те да отпаднат и така да се избегне феноменът "15/15" - когато избиратели погрешно гласуват с преференция за кандидата от листата, чийто номер съвпада с номера на партията в бюлетината. От движението обаче бяха твърдо против и още тогава Кирилов реши да намери консенсусен вариант. Това обаче не се хареса на коалиционните партньори на ГЕРБ  - "Обединените патриоти".   Въпреки това Кирилов изпълни заявката си и в крайна сметка окончателно беше прието партиите да са с номера до 100, а преференциите да започват от 101. Очаквано от ОП бяха против идеята на ГЕРБ. Зам.-председателят на ВМРО Искрен Веселинов обяви, че с махането на номерата е щял да се реши "проблема с купения и контролиран вот". Така той призна, че основната идея е била въвеждането на скрит образователен ценз.   Депутатът от БСП и член на правната комисия Крум Зарков припомни, че тази поправка беше предложена "на крак" в сряда вечерта по време на продължилото около 10 часа заседание на правната комисия. Той отново призова бюлетината да не се променя, защото хората са започнали да свикват с сегашната подредба. Мнозинството обаче не прие предложението.   Идеите на БСП - отхвърлени   Очаквано почти всички предложения на БСП бяха отхвърлени от мнозинството. Подкрепено беше единствено да няма две "белови“ на изборните протоколи. Според социалистите така ще се ограничат възможностите за манипулации на резултата от изборите.   Отпадна идеята им да бъде създаден публичен регистър на избирателя, който в бъдеще да бъде използван за основа на изборните списъци и така те да се изчистят от т.нар. "мъртви души".   Не беше прието и предложението им членовете на секционните комисии да са с поне със средно образование. 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010