Президентът Румен Радев проговори и по случайност го направи буквално часове, след като поставих въпроса в ivo.bg защо няма позиция по кризата във Венецуела. Ако някой наивно се е надявал този път той да подкрепи преобладаващата позиция на страните от ЕС, Радев се постара да заяви на ясен мадуровски език : No pasarán!
В превод от испански това означава “няма да преминат”. Не че Радев го каза буквално, но на практика подкрепи този мадуровски лозунг. С него тиранинът заплашва уж  въображаемите външни завоеватели, но практически той е закана срещу  венецуелците, които не са достатъчно богати да избягат от неговото управление и виждат в лицето на временния президент Хуан Гуайдо изход от националната катастрофа, причинена от режима. 
Лозунгът No pasarán! е любима препратка на другарите носталгици към войнствената романтика на левичарите от времето на гражданската война в Испания, когато това френско възклицание от окопите на битката при Вердюн през Първата световна война се превръща в мотивиращо мото за подкрепяните от СССР републиканци срещу монархистите на Франко. Доколкото монархистите побеждават, не ни е дадено да знаем ( освен по аналогия със СССР и неговите колонии ) какво щеше да се случи, ако сталинските главорези бяха взели връх и що за република на терора щяха да наложат – дали щеше да е по-демократична от тази на диктатора Франко?
Противниците на венецуелския тиранин, който се е окопал на върха на властта с помощта на селектирани тъкмо за такива случаи висши военни, превърнати в привилегирована богата каста с огромна икономическа власт в държавните кампании, може и да не “преминат” през окопите на бруталната власт. Но да застанеш на балкона на балканския си президентски пиедестал на тяхна страна никак не е европейско в наши дни.  Това е знак в подкрепа на отдавна преминатата границата на човечността в една държава, която е доведена не просто до просешка тояга, а направо до статута на концлагер с все още отворени врати за бягащите от него венецуелци.
Ако управлението на Мадуро имаше нещо общо с демокрацията, отдавна там трябваше да бъде отхвърлено най-фалиралото управление, което светът е е виждал напоследък – при това в държава, притежаваща огромни природни богатства , радвала се на относителен просперитет преди пагубното й пропадане по идеологическия наклон към днешната пропаст. 
Не става дума само за фанатика Мадуро, колкото за неговите мадуродери, забогатели фантастично на гърба на оскотелите от бедност венецуелци.
Как не бъде подкрепен от капиталиста Путин другарят Мадуро, когато са си лика прилика в лицемерието. Мадуро просто доразвива “успеха” на руското управление, неспособно да извади от бедността голямата част от своето население въпреки несметните природни богатства в пленената чрез нагласени избори държава.  Толкова много плячка има в ръцете на Кремъл, а при разпределянето й страната се оказа с рекорден брой милиардери в световен мащаб, но с все така бедно население в сравнение с омразната на московските началници Европа. Умалено копие на тази Русия с още по-драстични резултатите е днешната Венецуела.
Ето това подкрепя президентът Радев със своя призив ЕС да не поддържа промяната във Венецуела, която предлага временният президент  Хуан Гуайдо.
Апропо, крайният латиносоциалист Мадуро, няма нищо против европейската подкрепа, но ако тя е с крайнодясна окраска, каквато получава в Европа от правителството на Италия, крепящо се на крайнодясната, определяна дори като фашистка ( адекватно за родината на фашизма) Северна лига на вицепремиера Салвини. 
Колкото до факта, че Радев отново застава до до Путин, мога само да кажа отново с ирония: “невероятно”, но пак!
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010