Самодървеца и Мадуро в потурите ни

4 Феруари, 2019 - 21:57 - Иво Инджев

Колкото повече наши съюзнически държави признават Хуан Гуайдо за президент на Венецуела, толкова повече започвам да се досещам защо България не бърза.
Досетихте ли се и вие? Не, не познахте ако сте си помислили, че е заради подкрепата за др. Мадуро от страна на др. Марешки и другарите от БКП, заявили твърдо привързаността си към “твърдия социалистически юмрук “ ( имаше такъв израз в декларация на БКП). 
Не е виновна и “опозицията” заради твърдото ядро на избирателите на БСП, притихнали по навик в очакване на инструкции кога да се възмущават, объркани от факта, че засега само недолюбвания в ръководството на партията евродепутат Пирински публично е подкрепил Мадуро с гласа си в Европарламента. 
А може би в партийната централа на Позитано имат информация на ухо по дипломатически канали от партньорски началници, че Мадуро няма да го бъде. Поради което на българските другари е наредено да стоят в окопите и да не си хабят патроните за един жив политически труп. И без това ще мре, поне да не показват, че пак са на губещата страна. Пък и ще могат  да твърдят един ден, че (поне) веднъж не са налучкали изпреварващо какво мисли Москва.
Нещо много по-твърдо предизвиква мекушавостта на домораслия ни геополитик Борисов, за какъвто беше обявен от неговите ласкатели тук в ролята му на балкански активист за мир – не само в западната част на полуострова, но и поради особеното му миролюбие спрямо руските военни провокации в Черноморския регион, вкл. срещу българското въздушно пространство. За тези провокации вече няма кой да ни уведоми след като си имаме втора година президент, различен от Росен Плевнелиев в това отношение.
От президента Радев, публично изобличен като проекция на Решетников, руския проектант в изграждането на мрежа за влияние на Москва у нас, не можем да очакваме волности. Все пак човекът е военен от кариерата. Свикнал е да изпълнява заповеди. Когато му кажат да мълчи, си трае. И обратното, когато му кажат да си трае, направо си мълчи. Виж, когато му наредят да се възмущава, няма равен в иначе равното си говорене да достигне висоти в четенето на подготвения му за целта текст. 
Това е история с продължение. В нея Венецуела и отношението към този Буратиноамерикански казус е само лакмус за номерата, които ни въртят дърводелците от работилницата на самодървеца от Кремъл. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010