“Изкуството на войната” е сред задължителните четива за амбициозните военни и за анализаторите на политиката, погледната през призмата на хилядолетния опит на човечеството в самоизбиването. Това древно произведение е сред настолните книги във военните академии по света. 
“Изкуството на войната” се приписва на китайски генерал с философски наклонности през удивителния 5 в. пр. новата ера. По едно и също време , независимо една от друга, възникват идеите на Конфуций в Поднебесната, на Буда от другата страна Хималаите и на  Зороастър на север(озапад) от тях в Персия.  
  По аналогия с древната китайска книга за военните стратегии на Сун Дзъ от края на 5 в. или началото на 6 в. пр. н.е.  един американски журналист, както ми се струва, е кръстил свое разследване за съветско-руската традиция в дезинформационната война срещу Запада. Нарекъл е изследването си “Операция инфектиране”.
Документалният филм по темата, разпространен от “Ню Йорк таймс”  на 25 ноември 2018 г., е обяснен с сайта на вестника с подзаглавие :
“Как Русия усъвършенства изкуството на войната”. 
https://www.youtube.com/watch?v=tR_6dibpDfo&fbclid=IwAR24phW0A2TSFf-jBLrWJTHGlasQg_Q257tQgxsnB8T1yX5FGMy2zTG1hfw
 
IMG_0373
 
 
 
 
Авторът на разследването, журналистът от Ню Йорк таймс” Адам Елик ( на снимката по-горе), проследява дългата традиция на Москва да воюва със средствата на дезинформацията със запада още от времето, когато в отдела на КГБ с такава дейност са били ангажирани 15 000 души. Това е повече от  състава на Държавния департамент на САЩ през 2001 г. ( по времето на атентатите със самолетите), отбелязва той.   
В ДС този отдел се е наричал “Информационен”. Негов началник в навечерието на преврата от 1989 г. и известно време след това е бил Бриго Аспарухов. Дали “случайно” тази подробност няма отношение към факта, че за повече от петилетка  същият се оказа несменяем шеф на уж демократизираното българско разузнаване, под чието крило се лееше дезинформация в прохождащите нови български медии, препрана често през чужди медии, сред които се открояваха издания от Гърция ( където Аспарухов е бил шеф на чекистите ни за последно преди “промените”)?
IMG_0382
 
 
 
 
Разследването на американския журналист е подкрепено със свидетелства на ( повече от) трима бегълци от КГБ, които разказват, че дезинформацията е била абсолютен приоритет на КГБ. Шпионажът е представлявал само 15 на сто от дейността на централата, твърдят те. Обяснението (им) е, че тактиката на КГБ е била винаги да разединява отвътре западните общества. 
“Седемте божи заповеди на КГБ”, наследени и следвани стриктно днес от ФСБ в Русия по отношение западните общества, са:

  1. Търси  пукнатини в тях- демографски, лингвистични, регионални…
  2. Създай голяма стара лъжа ( като онази за руските ангели – освободители и дължимата им от българите вечна покорност от благодарност  - в нашия случай)
  3. Вкарай в пропагандата елемент на истина 
  4. Измий  си ръцете с другите ( препирай лъжите през маргинални източници в началото)
  5. Намери полезни идиоти за разпространение на лъжите
  6. Отричай, отричай, отричай ( когато те хванат в лъжа)
  7. Играй за дългосрочния ефект

Журналистът от “Ню Йорк таймс” илюстрира историята на съветската дезинформационна война с една от нейните най-отвратителни и устойчиви лъжи. 
На 17 юли 1983 г. в пренебрежимо дребния по своето влияние вестник “Пейтриът” в Ню Делхи се появява дописка, която твърди, че болестта СПИН е създадена от ЦРУ с цел да бъдат унищожавани афроамериканци и хомосексуалисти в САЩ. Две години невзрачната сензацийка се подема като пандемия в Африка и се разпространява от 200 медии. През октомври същата година двама учени от “Хумболтовия университет” в Източен Берлин съобщават, че открили доказателства, че болестта СПИН произхожда от американски лабораториии в Мериленд. 
НА СНИМКАТА: Оцветените в червено най-инфектираните с руска дезинформация държави в света, сред които на Балканите грее България
IMG_0381
 
 
 
 
 
Джакпотът на тази лъжа най-накрая е събран половин година по-късно. Влиятелният американски телевизионен канал СиБиЕс съобщава за американския произход на спина, позовавайки се на “съветска военна публикация”.
Резултатът от тази операция на КГБ е толкова устойчив, че той заразява трайно дори американското общество. Във видеото, придружаващо анализа на разследващия журналист, се вижда и чува как американски журналисти, рапъри, герои от холивудски филми и политици да повтарят измислицата на съветската дезинформация като факт дори и в наши дни. Ако трябва да направя аналогия с България, такъв е ефектът от руско-съветските внушения за 200 000 хиляди загинали руснаци за нашата свобода ( т.е. повече от цялата имперска армия на Балканите през 1877 – 1878 г.) и “двойното свобождение от турско и фашистко робство”.
Лъжата за американския лабораторен произход на спина като биологично оръжие не само е опровергана от американските власти, но и призната от Горбачов за лъжа. На една от срещите си с рейгън той обещава СССР повече да не прави така…
Както знаем обаче, на власт в края на миналото хилядолетие КГБ издига своя продукт Владимир Путин, който възкресява дезинформационната дейност на прекръстената на ФСБ служба. До 2005 г. експериментира предимно върху собствения си народ. Тук трябва да се уточни разликата между пропагандната, която цели подкрепа в собствената страна и дезинформацията в чужбина, която се цели в разеплението между различни сегменти на обществото в тила на западния враг.
Видеото на Адам Елик показва доказан случай на сблъсък между противници и привърженици на исляма в американски град. Две групи противостоящи демонстранти са извадени на улицата след призиви, чиито следи водят към Русия. Трябва ли да посочвам и тук аналогията с многобройните “контрапротести” в България срещу демонстранти, смятани за граждани с либерални подбуди или читателите сами ще направят връзката?
От 2006 г. и особено след войната срещу Грузия през 2008 г. мащабът на руското проникване в западните общества с цел тяхното разделение рязко се увеличава. Авторът на разследването, когото някои могат да побързат да обявят за “американски левичар” от Ню Йорк таймс, не спестява критиката си и към президента Барак Обама за пасивността му в противопоставянето на руската дезинформация. Същевременно той отдава дължимото на президента Тръмп, който обещава 120 000 милиона долара от бюджета за тази цел, но в крайна сметка тихомълком отпуска само една трета от сумата. 
Особено язвителен е Адам Елик спрямо законодателите, призвани да мобилизират противодействие срещу инвазията на руската дезинформация. Във видеото са показани изявление на сенатори, които чистосърдечно си признават, че не са наясно с проблема и дори са слабо информирани относно влиянието на социалните медии, чрез които прониква руския вирус на дезинформацията в размери, за каквито от КГБ не са могли да мечтаят.
На финала да отбележа онова, с което трябваше да започна, за да обясня какво ме мобилизира за този преразказ с елементи на “побългаряване”. Грабна вниманието ми  една забележка на опитния журналист, обиколил половината свят, включително и много страни от Източна Европа . 
“На изток могат да изостават от нас в някои отношения, но са много по-напред в разбирането за руската заплаха от дезинформацията”, споделя Адам Елик и подкрепя думите си с илюстрация на мерките за противодействия в няколко държави от Централна и Източна Европа. Примерите, които дава, са от балтийските държави, Чехия и Украйна. България, разбира се, отсъства от неговия разказ, подкрепен от свидетелства на бивши агенти на КГБ, бегълци в САЩ. Те потвърждават, че дългогодишните жертви на съветската тирания много по-добре разбират опасността, на която са изложени от страна на Русия. Тя е незначителна величина по население е и икономически потенциал, но отслабва и разиграва чрез своя вирус западните общества с надежда да им се противопостави поединично, което би я направило много по-силна в рамките на тази конфронтация.
И ние си го знаем. Но липсата на институционална в България само показва, че сме държава, пленена отново от своите колонизатори.  
 
 
 
 
 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010