Как Сталин е подслушвал Рузвелт и Чърчил

1 Феруари, 2019 - 17:27 - Анонимен


Какво наистина се случва в жестоката битка между съветското и германското разузнаване през Втората световна война? Шпионската романтика от книгите и филмите няма нищо общо с реалността, убедително показва авторът. Информацията и от най-успешните агенти има цена само ако се използва от висшите щабове.

Но дали е било така?

Известният руски историк Борис Соколов предлага шокиращи отговори на въпросите: Как борбата между съветската разведка и германския Абвер се е отразила на войната на Източния фронт; Кой всъщност е бил Щирлиц; Бил ли е съветски агент шефът на Гестапо; Каква е истината за легендарния разузнавач Николай Кузнецов; Имал ли е Сталин информатор в щабквартирата на Хитлер. Всяка нова книга на Борис Соколов предизвиква бурни полемики в Русия.

Клуб Z предлага откъс от неговата последна книга "Невидимият фронт на Втората световна война" (ИК "Прозорец")

Широко разпространено е мнението, че германските специални служби планират да организират покушение срещу Сталин, Рузвелт и Чърчил по време на срещата им в Техеран и само благодарение на бдителността на съветските контраразузнавачи зловещите замисли не са осъществени...

В послание до Сталин от 24 ноември 1943 година Рузвелт изразява тревога във връзка с гарантирането на безопасността на участниците в техеранската среща: „Знам, че вашето и британското посолство в Техеран са разположени наблизо, докато моята мисия е на известно разстояние от тях. Съобщиха ми (явно от съветски източници – Б.С.), че и тримата ще бъдем подложени на излишен риск при придвижване за заседанията, ако сме твърде далеч един от друг. Къде според вас трябва да отседнем?“.

Записаният разговор на народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов с посланика на САЩ в Москва Авърил Хариман, състоял се в съветското посолство в Техеран през нощта на 27 срещу 28 ноември 1943 година, свидетелства, че Чичо Джо е имал определено мнение къде би било най-добре да се настани американският президент. Молотов, след като е знаел за загрижеността на Рузвелт по проблема на сигурността, още повече плаши американците: „В последния момент са получени неблагоприятни сведения. Прогермански елементи в Техеран подготвят враждебни актове спрямо ръководителите на нашите държави. Тези актове могат да предизвикат сериозни инциденти, които бихме желали да избегнем. Затова от гледна точка на по-доброто организиране на съвещанието и за да се избегне движението по улиците, би било по-безопасно, ако президентът Рузвелт се настани в сградата на съветското посолство.“...

Англичаните и американците май са били толкова наивни да допуснат, че Сталин е поканил Рузвелт в съветското посолство изключително поради загриженост за безопасността на скъпия си гост. Мисля, че не всичко е било толкова просто. И далеч неслучайно съветската страна с щедър жест отстъпва на американската делегация основната сграда на посолството. Тя вероятно е била натъпкана с „бръмбари“ и в нея е било по-лесно да се подслушват конфиденциалните разговори на Рузвелт със свитата му...

Версията за съветски подслушвателни устройства в помещенията на Рузвелт в Техеран потвърждава Серго – синът на Лаврентий Берия, който тогава учи в радиосвързочния факултет на Военната електротехническа академия в Ленинград. Ето какво казва той:

„Година вече се обучавах в Академията, когато дойде заповед за командироването ми в Москва. Не се досещах с какво може да е свързано това. Когато напусках Ленинград, знаех само, че отивам в разпореждане на Генералния щаб – заповедта бе дошла от там.

Не внесе особена яснота и разговорът, състоял се в Москва: „Отиваш за изпълнение на специална задача. Ще получиш апаратура, която трябва да се монтира на едно място.“
Апаратурата беше подслушвателна...

В Техеран долетяхме с група офицери. На летището се разделихме, а аз и досега не знам кой с каква цел е пристигнал в Иран. Повече не се видяхме.
Посрещнаха ни няколко военни и цивилни. Познах веднага един от тях. Работеше в специалната лаборатория на НКВД, беше радист. Каза, че ми предстои да се занимавам със сваляне на информация от магнетофонни записи и превеждането ѝ.

По пътя от летището никой не говореше за работа, а не беше прието и да се пита. Стигнахме до една сграда и влязохме в нея.
Не допусках, че мога да срещна тук, в Иран, баща си. Едва специалистите бяха успели да кажат, че апаратурата е включена, когато влезе непознат офицер:
– Викат ви.
Минах през няколко стаи и попаднах при баща ми. Не бяхме се виждали отдавна.
– Я виж ти – каза той, – къде се срещнахме! Техеран... Казаха ли ти с какво ще се занимаваш? Йосиф Висарионович лично настоя ти и още неколцина по негово указание да бъдете включени в тази работа. Всъщност как си с английския? Да не си го позабравил? Не? Това е добре...
От гледна точка на техниката нямах въпроси, но ми беше любопитно кого и с каква цел се готвим да подслушваме. Не бяхме успели да поговорим както трябва и ме повикаха при Йосиф Висарионович...
Сталин се заинтересува как върви учението ми в Академията и веднага премина по същество:
– Специално подбрах теб и някои други, които официално никъде не се срещат с чужденци, защото това, което ви възлагам, не е етично...
Помисли малко и добави:
– Но съм принуден... Фактически сега се решава основният въпрос: те ще ни помагат ли или няма. Трябва да знам всичко, всички нюанси... Подбрах теб и останалите точно затова. Избрах хора, които познавам, на които вярвам. Знам, че сте предани на делото. Ето и твоята лична задача...

Йосиф Висарионович вероятно беше поставил същата задача и пред новите ми другари. Ставаше дума за следното. Всички разговори на Рузвелт и Чърчил трябваше да се подслушват, да се свалят от магнетофонната лента, да се превеждат и всеки ден да се докладват лично на Сталин. Той не ми каза къде точно се намират микрофоните. По-късно научих, че разговорите се подслушват в шест-седем стаи на съветското посолство, в които се беше настанил президентът Рузвелт. Всичките му разговори с Чърчил бяха точно там. Те разговаряха помежду си обикновено преди срещите или след тяхното приключване. Имаше разговори, естествено, и между членове на делегациите, и по време на почивките.

Що се отнася до технологията, беше обикновен запис, но съвсем ясно е, че магнетофоните по онова време бяха по-големи. Всички разговори се записваха и обработваха. Ясно е, че Сталин никога не четеше купищата хартия, а и не се беше готвил да го прави. Трябва да сте наясно, че Рузвелт имаше огромна свита. Представяте ли си колко часа записи имаше? Интересуваше ни обаче на първо място Рузвелт. Трябваше и той, и Чърчил да се определят по тембъра на гласовете, по начина на изразяването им. А микрофоните... се намираха в различни помещения.
Някои въпроси обсъждаха и представители на военните щабове. С други думи, не беше толкова лесно от това многогласие да се подбере нужното на Сталин. Диалозите на Рузвелт и Чърчил, на началниците на щабовете се обработваха най-напред. Всяка сутрин преди заседанията ходех при Сталин.

Основният текст, който му докладвах, беше от няколко странички – точно това, което го интересуваше. Материалите бяха преведени на руски език, но Сталин ни караше винаги да имаме подръка и английския текст.

В продължение на час-час и половина той всеки ден работеше с нас. Това беше своеобразна подготовка за поредната среща с Рузвелт и Чърчил... Спомням си как четеше руския текст и от време на време питаше: „Убедено ли го каза, или се съмнява? Как мислиш? А тук? Как го усещаш? Ще се съгласи ли на отстъпки? А за това ще настоява ли?“.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010