Мълчанието на овластените генерали

11 Януари, 2019 - 19:42 - Иво Инджев

“Марш, марш, генерала наш”, се пее в героичния неофициален химн на българската армия преди тя да бъде превърната в “народна” в услуга на един друг народ ( доколкото за съветския сбириток можеше да се говори като за един народ).
В контекста на днешните събития, когато овластените ( бивши) генерали мълчат и оставят подчинените им да вилнеят подстрекателски противоконституционно срещу “циганизацията” на България, рефренът “марш, марш, генерала наш” звучи актуално. В смисъл да се махат, щом се крият.
Единият се хвалеше, че бил биткаджия откакто се помни. В качеството си на главен секретар на МВР позираше като герой от филм, който еднолично раздава справедливост. Един от ироничните му прякори в публичното пространство не случайно е Геройко. Същият не веднъж определя себе си ( скромно) като “най-големия демократ” в тази страна. Очевидно смята за супер демократично да се гази конституцията и се съгласява мълчаливо с онези, които призовават към това. 
Другият поне е военен от кариерата, а не е удостоен за една нощ с генералско звание като награда за лоялност и вярна служба в процеса на разбиване на двуполюсния политически модел. Само че да си генерал от кариерата не е предимство в случая, а е утежняващо вината му обстоятелство. Той е  нещо много повече от (бивш) генерал . Главнокомандващ е, но също се е скрил и мълчи одобрително, когато военни нахлуват в политическото пространство с лозунги, които на практика зоват към саморазправа с хора по етнически признак.
Опитвам се да си представя мълчанието на предишните президенти ( с цялата ми антипатия към някои от тях). Щяха ли да мълчат солидарно по професионален признак от времето преди да станат президенти, ако роми бяха пребили философ, адвокат, историк или предприемач и съответните професионални гилдии бяха призовали към разправа с етноса, към който принадлежат биячите?
Да, има разлика между взривоопасния заряд между протести на философи и дефилирането на командоси с политически искания. Но това само подчертава малодушието на върховно овластените ни бивши генерали. Ако зовящите към разправа по етнически признат бяха адвокати или историци ( па макар и от Института по история на БКП),  барикадираните зад стените на сталинистките сгради на “Дондуков” храбреци вероятно щяха да се държат доста по – наперено. 
Кой ли не взе отношение по този опасен за етническия мир въпрос ( да ме прощавате за клишето, но в случая той наистина изглежда застрашен, щом военни се хващат за политическото оръжие)!
-И БСП не взе отношение.
-И ДПС потрива ръце на тлеещия огън.
-И Валери Симеонов необичайно мълчи.
-И Сидеров, който се е скатал от военна служба на времето ( щото бил с толкова диоптри, че едва ли не се изкарал сляп), си спомня старите навици. 
-И за финал, но на първо място по значение, най-вече си трае ГЕРБ.
С други думи, смълчал се е абсурдно целият парламент в своето разнородно еднообразие. 
Обединените т.н. патриоти свикват днес извънредно заседание на своя триумвират, но не по тази взривоопасна тема, а за да си изясняват отношенията за милиардите, които трябва да бъдат изхарчени за превъоръжаването на българската бойна авиация. Възвишена, направо небесна тема, какво от това, че хвърлената главня от техния “войвода” Каракачанов заплашва да подпали чергата на държавата, която може да се окаже обект на разтърваване с помощта на сини каски от рода на онази, с която самият Каракачанов позираше в пристъп на пророческо чувство за хумор. 
Вярно е, че нашия т.н. елит, скопен със сърп и чук, няма традиции в отстояването на трудни за времето си позиции както правеха чехите, подложени иначе на същата болезнена процедура по време на съветската окупация. Но това не е оправдание за описаната по-горе липса на внимание.
Впрочем на чешки “внимание” е “позор”. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010