България може да се присъедини към еврозоната най-рано през 2022 г., заяви в Рига заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, цитиран от БНР. Комисарят присъстваше на конференция в Рига за 5-годишнината от въвеждането на еврото в Латвия, в която участва и зам.-министърът на финансите Маринела Петрова. Графикът за въвеждането на еврото зависи от представянето на България на предстоящата нова проверка на банковата система, която е условие за присъединяване на страната към Банковия съюз на ЕС. През юли 2018 г. София получи политическо обещание от евролидерите, че присъединяването към Банковия съюз и към "чакалнята" за еврото - Валутно-курсовия механизъм II (ERMII), ще стане в един и същи ден. Правителството се надява това да се случи до юли 2019 г. Домбровскис: България има шанс да влезе в "чакалнята" за еврото в средата на 2019 г. "За да се случи това (влизането на лева в ERMII, б. р.), (България) трябва да получи одобрението на всички страни от еврозоната плюс Дания, която е член на механизма, както и от Европейската централна банка. Ако изпълните изискванията, няма причина за отказ", каза още Домбровскис. "Ако всичко е наред с прегледа на активите в банковата система в България, страната може да се присъедини към ERM II в средата на тази година. След това трябва да минат поне три години, за да се стигне до приемане на еврото. Първите две са за покриване на маастрихтските критерии, а следващата година – за оценка на постигнатите резултати и подготвителни дейности", добави още еврокомисарят. Освен България Хърватия е другата държава от ЕС, която се стреми към еврото. Тя върви по пътя на България, но с около година закъснение. Страната също има валутен борд, но с плаващ курс към еврото. "В съответствие с принципа на еднакво третиране на всички страни-членки, подобен подход ще бъде използван към държавите, които подадат молба за членство в ERM II. От тази гледна точка Хърватия може да използва примера на България. Разбира се, заради спецификите на отделните страни, предизвикателствата могат да бъдат различни", каза Домбровскис.  Еврокомисарят е категоричен, че приемането на еврото носи позитиви като по-ниски лихви, по-прозрачно формиране на паричната политика и предвидимост на бизнес средата, както показва латвийският опит: "Всички тези позитиви вече се случват. Еврото спомогна за привличането на чужди инвеститори в Латвия", каза Домбровскис. Маринела Петрова: Предизвикателството е да преодолеем предразсъдъците за България "Латвия е много добър пример за България по пътя й към еврото, защото между двете държави има много общи неща", заяви от своя страна зам.-министърът на финансите Маринела Петрова. Тя очерта като предизвикателство преодоляването на негативното възприемане и предразсъдъците за България. Петрова обърна внимание, че през последните над 20 години България е в условия на валутен борд, фискалната позиция на страната е стабилна, бюджетното салдо през повечето години е положително и по време на кризата не сме разчитали на финансова помощ. За справяне с недоверието и негативното възприемане българското правителството избра нов подход, с който да се засили процесът по присъединяване към еврозоната. "Първата стъпка беше напасване към новата форма на паричния съюз, част от която са Банковият съюз, мерките срещу изпирането на пари и несъстоятелността. Посветихме усилията си в тази насока, очертахме пътна карта, приехме законодателни текстове, необходими за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ и нашата увереност е, че към края на юни 2019 г. ще постигнем успех и ще преминем към следващия етап", допълни Петрова. Тя изрази надежда, че България ще успее да изпълни всички изисквания за присъединяване към еврото в рамките на минималния престой в ERMII, който е 2 години. "Все пак, има известна вероятност този период да е по-дълъг. Ще направим всичко възможно, за да направим престоя ни в ERMII колкото се може по-кратък", уточни зам.-министър Петрова.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010