Човешката цивилизация е рожба на най-жестокото си вътрешно противоречие: нормалните човеци искат мир за себе си и семействата си, но в крайна развитието на цивилизацията се определя от войните, в които същите тези човеци биват въвличани. 
След най-ужасяващия военен конфликт за всички времена от средата на миналия век най-проспериращата днес част от света благоденства в зоната на мира по небивало продължителен начин, доказващ, че и без милитаристичната принуда е възможна мобилизацията на националните ресурси, на волята на индивидите и катализиращата им роля в областта на технологиите, науката и производството. И без натиска на военната принуда върху икономиката и обществата може да се постигне скок в тяхното развитие, който не е заплатен с реки от кръв в кланицата на войните. 
Обаче…
В днешно време има една оцеляла от атавистичното войнолюбие западаща империя, която се бори да запази традицията на милитаризма като универсално средство за собственото оцеляване и възпроизвеждане на властта в един непоносимо за нея мирен свят. Не си го признава, но това войнолюбие е част от хибридната й война.
Кажете ми една единствена причина за днешната руска гордост, която да не е свързана с войната и милитаризма ( й), но без да слагате в кошницата с “доказателства” руската култура, която е продукт на успешна имитация на европейските постижения на духа, възприети в Русия от едно миниатюрно просветено малцинство поданици на руското мракобесие! 
Вижте вожда им на какво залага на самата Коледа. Най напред поздрави поданиците си с реч, в която размаха заплахата от ново руско оръжие, с което да сплашва света. “Адски” коледно и християнско послание, няма що.
Навръх Рождество Христова обсебеният от руската милитаристична традиция Путин продължи в същия дух. Отиде в родния си (Ленин)град и се демонстрира пред публиката като “артилерист”, обучен за няколко минути как да гърми в подготвено за това шоу оръдие.
Не е оправдание фактът, че това е руска традиция от 1865 година насам. Обратното е – потвърждение е на истината, че войнолюбието е генетично заложено изкушение за всеки руско-съветски вожд, комуто и през ум не минава да наруши тази традиция. https://www.youtube.com/watch?v=HbSkkPLTvBs
Телеграфната агенция на Съветския съюз ( ТАСС) обяснява в своята информация, че само в ( старата руска столица) Санкт Петербург съществува традицията да се гърми с оръдие ( на Коледа) . https://tass.ru/obschestvo/5978625
Другаде по света посрещат новата година с фойерверки, но в Русия не им стигат бенгалските пръчици в нощта на календарната промяна. Имат нужда от оръдейни гърмежи на самата Коледа, която в Европа и “заразените” с нейните традиции цели континенти  е “тиха нощ, свята нощ”.
Апропо, цели съветски батареи ликуват през септември 1944 г. със залпове край Москва при завладяването на всеки голям български град. Сталин заповядва тези фоейрверки при всяко безкръвно “превзимане” на голям български град от Червената армия, разходила се като на парад в царството. А както знаем причината за тази парадна лекота при окупирането на страната се дължи на българското правителство, което решава да не “дразни Сталин”. Колко познато и в наше време като мотив за (без)действията на властта в София спрямо политиката на Кремъл…
И все пак Путин си е направил погрешно сметката, надявайки се да впечатли положително света с военното си пъчене. Най-многото, което може да постигне, е да задържи още известно време рейтинга си сред заблудената част от руснаците – онези милиони, които още не са избягали от огромната евразийска казарма поради липса на средства за за така желаната от тях миграция, в рамките на която дори нашата бедна България, осмивана системно от руската пропагандна като най-бедната в ЕС, привлича неудържимо стотици хиляди руснаци.
Днес, за разлика от 1944 г., България не е сама. Има могъщи съюзници. За разлика от Русия, която няма НИТО ЕДИН стратегически съюзник и по това положението на Путин се отличава драматично от позицията на неговия предшественик Сталин.
В графата с “нямането” Русия има още какво ли не.
– Няма развита пътна инфраструктура и нито един километър високоскоростно железопътно трасе. 
– Няма индустриална продукция, извън военната, с която да задоволява нуждите на собствената си икономика и елементарни нужди на населението от стоки за бита. 
-Делът на Русия  (през така любимата за съветската статистика 1913 г. като отправна точка за съизмерване) от населението на земята е бил 5,2 на сто. Днес е 1,93 сто с тенденция към намаляване.
– БВП на Русия е бил през 1913 г. 5,03 процента от световната икономика. Днес е спаднал повече от два пъти, спихнал се е на 1,93 процента от БВП от нея. Защото светът се развива, а Русия на този фон деградира. 
– Деградацията на днешна Русия се вижда и от сравненията й със СССР. Например за 2016 г. Русия е произвела 30 пътнически самолета. Само през упадъчната 1988 г. в СССР  са били произведени 194 пътнически самолети.
– По износ на готови промишлени стоки Русия отстъпва малко на Словакия и три пъти на Виетнам, който изнася такива стоки на стойност 30,86 милиарда долара срещу руския износ от 9,84 милиарда $ за една и съща година ( 2014 -та). – Да не говорим за сравнението с един трудно забележим на световната географска карта Сингапур, който надбягва Русия по този показател 14 пъти, както и за твърде забележимия във всяко отношение Китай – цели  57 пъти изпревара Русия по износ на промишлени стоки.
Като стана дума за Китай, през 2016 г. от тази страна са изнесени мобилни телефони на стойност 116,1 милиарда долара, т.е. с близо 10 милиарда долара повече от стойността на главното руско перо в експорта, какъвто е нефтът. 
За сметка на това от встъпването на Путин във властта през 2000 година Русия прави огромни крачки в увеличаването на военните разходи и по този показател надминава всички развити страни в света с изключение на Израел, изразходвайки по ( западни данни) 4,9 процента от бюджета си за военни нужди. Има експерти, които твърдят, че необявените разходи за военни нужди в държавата, печално известна с маниакалната си страст към секретността, са поне два пъти по-високи. 
Говорим за държава, чийто БВП продукт е десет пъти по-малък от този на ЕС ( дори без да се смята британската му съставна част). А подобно сравнение с американската икономическа мощ дори няма да се споменавам – само щатът Калифорния като самостоятелна икономическа единица е по-голям от Русия по този показател. 
Списъка с “нямането” може да бъде продължен безкрайно, но е  не по- малко важно с какво се сдоби по време на сегашния режим Русия, което прави днешните стопани на Кремъл уникални за историята на самата руска империя. 
Русия няма доверието на която и да е съседна държава по своята гигантска граница. Путин е принуден да издирва прогоненото от самия него приятелството по отношение на Русия чак във Венецуела и Филипините. Превърнал е във врагове цели държави и народи, исторически свързани с нея, като грузинският и украинският. На път е да стори същото и с белоруския, както се видя от изявлението на президента Лукашенко в навечерието на новата година, според което Русия вече не може да бъде смятана за приятелска държава. 
На всички тези факти нашите русофили настояват да гледаме “сърдечно” поради историческите корени на т.н. дружба с империята, чиято главна заслуга към днешна България е в това, че не успя да й попречи да се завърне в европейското семейство – свадливо в преследването на конкурентите предимства под европейското слънце, но несравнимо по-привлекателно за всеки българин в реалния му живот от любвеобилната руска мечешка прегръдка. 
Съответно българската русофилщина може респективно да се похвали с най-обезсърчаващата сърдечност на планетата, която е не просто ирационална, а е направо антинационална. Малка институционална крачка в официалното оповестяване на този факт направи вчера дълбоко подозираната в русофилщина българска прокуратура, която обяви без руски акцент нещо нечувано по нашите географски теснини – че пребиваващият в ареста местен милиардер Николай Банев заговорничил от килията си за създаване на евразийска партия в България ( каквито има дори и в парламента) и търсел закрила от руски адвокати и руски олигарси. 
Макар че подобен род връзки с български политици и с цели партии изобщо не са тайна за никого, съобщението на прокуратурата този път постига ефекта на признанието, че руската намеса в България дебне отвсякъде, но е прекалила и не е добре дошла дори по параметрите на една институция, която само преди две години демонстративно наруши европейските санкции и влезна в правосмесителна колаборация с руския главен прокурор Юрий Чайка. 
Дали нечия “тиква” е увряла в това отношение, можем само да гадаем, защото тя продължава да си трае по тази тема. Ще ни трябват нови доказателства за подобно съзряване. Алтернативата е да се оставим на титаничните усилия да ни закачат на буксир към руския титаник, който пътува към дъното, но не  на европейските класации по жизнен стандарт, където все пак се движи напред българският вагон в композицията на богатите с локомотив марка “ЕС”, а на дъното на Черно море. Там, както знаем, няма живот. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010