Датска брадва за”Северен поток”

5 Януари, 2019 - 16:13 - Иво Инджев

 

 
Когато изгледах новогодишния клип с танцуващия под ри(т)мите на новия жанр, какъвто се очертава да бъде новоизлюпения руски пропаганден рап , в изпълнение на Дмитрий Кисельов, телевизионен шут номер едно на Путин, не предполагах , че само два дни по-късно ще му се наложи да измести фокуса на демонстративната омраза към една малка западна държава. https://www.youtube.com/watch?v=AX3A63GWQ0E
Във въпросния клип, в който водещият телевизионен политшоумен на Кремъл се кълчи под нескопосани рими и анонсира руски рап фестивал в Крим в духа на указанията на своя вожд Путин ( наредил рапът да бъде порусначен и опитомен за целите на руската пропагандна ), най-острият акцент в стихоплетството на този набеден журналист беше не друго, а тържествуването, че се строи “Северен поток” напук на всички, които мислели злото на Русия. Прозвуча в духа на руския “кукиш”, еквивалент на средния пръст, разпознаваем по света като вулгарно невербално средство за изпращане на негативно послание. 
И така, коя се очертава да бъде нова приоритетна мишена на кремълското озлобление?
Всички изгледи да привлече към себе си руския гняв вече има вече Дания, която отказа  ( при това окончателно) да разреши строителството на газопровода “Северен поток” в своя континентален шелф. Вместо да шикалкави и да обясни решението си с някакви екологични или други подобни причини, Копенхаген недвусмислено мотивира отказа си с чисто геополитически причини и по този начин даде пример на малки и големи държави за принципно поведение спрямо агресивната руска политика. А заедно с това и изпрати сигнал за солидарност с Украйна, чието задушаване чрез заобикалящия я евентуален “Северен поток” е главната цел на Русия по също такива геополитически, но специфично руски егоистични причини.
Датският премиер Ларс Расмунсен.  не остави място за съмнение, че страната му не иска да се огъва пред руския натиск и да съдейства на агресивната политика на Кремъл. В изявление по този повод Расмунсен изброява конкретни руски стъпки, като нарушаването на датското въздушно пространство, разполагането на руските ракети “Искандер” в Калининградския руски анклав и изобщо руската агресия срещу Украйна като причина за датския отказ.
Тази позиция на Копенхаген на практика спира развитието на “Северен поток”. Малкото датско камъче е на път да обърне руската талига, а заедно с това и да покаже на целия свят, че не всички държави, политици и бизнесмени на запад страдат от мекушава сервилност и лакомия спрямо руската политика на газовия морков и военната тояга. 
Апропо, Дания е държавата, с която понякога сравняват България заради две неща от времето на втората световна. И датските евреи са били защитени в голяма степен от депортиране в нацистките лагери поради съпричастността на датското общество. А нахлуването на германските завоеватели в Дания през последната война става (почти) безкръвно поради отказа от съпротива пред него – напомня на нахлуването на Червената армия в България.
За съжаление приликите свършват дотук. Датският отказ от реална съпротива срещу превъзхождащия враг предизвиква абдикация на монарха като жест на несъгласие и това поставя страната в различна светлина сред краха на нацистка Германия. Докато  опитите на българското царство да омилостиви Червената армия без никакви жестове на съпротива, дори и символични ( ако не се броят самоубийствата на български офицери, отказали да си предадат оръжието на съветските окупатори) превръщат в край сметка съветското завоевание в безмълвна колония на Империята на злото под названието НРБ. 
Ако историческият паралел все пак е доста условен заради различния контекст, то днес можем да сравним Дания и България като почти равни величини в условието на задачата. Става дума за две малки държави със славна стара история, но с твърде малка днешна самостоятелна тежест в световните дела извън техния глас в НАТО и ЕС. А как използваш гласа си е нещо, което зависи от теб, независимо дали си малък или голям на ръст.
Достойното поведение на Дания контрастира рязко с позорното шикалкавене на България пред Кремъл по въпросите на солидарността с пострадалата от руската агресия Украйна. Власт и опозиция у нас се надпреварват  да се оправдават с “националния ни интерес” ( да се облажим с някоя рубла повече за сметка на украинското нещастие).
Нека защитниците на българското коленичене пред Москва да не се позовават малодушно на опасността от руската заплаха, която премиерът Борисов дори не сме да назове като руска в своите апокалиптични видения за опасностите в региона на Черно море. Защото Дания е не по-малко застрашена от военен конфликт край своите брегове – датчаните ги дебнат на мушката на един ракетен изстрел от окупирания от СССР Калининград, точно както нас от окупирания от Русия полуостров Крим.
Викове наред датчаните са били страховита военна сила, която е тормозела големия си английски съсед. В древността и българите могат да се похвалят с нещо подобно спрямо Византия. За съжаление тези паралели са минало, от което е произтекло твърде различно настояще. Днес Дания е сред държавите с най-висок жизнен стандарт в света и има самочувствието да откаже дъното на своята акватория на руския газопровод, с който да бъде обесена Украйна.
В същото време България не може да се отблъсне от европейското дъно, по което пълзят раболепни пред “новата Византия” нашенски велможи, готови да “намажат” въжето на руското бесило, стига и “ние” нещо да намажем от това. 
 
 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010