Банкетът след откриването на една изложба в столицата бе най-обсъжданата тема в културата през уикенда. В петък вечерта балната зала в Националната художествена галерия, филиал Двореца, посрещна край две дълги маси гостите на ретроспективната изложба на Ода Жон. Храната на тях бе аранжирана с формите на полегнали жени, оприличени от някои на русалки – голите части от телата им бяха покрити с резени колбаси, а главите бяха от зелки карфиол… Звучи фолклор и опера.

Всичко това видяхме на видео, „Площад Славейков“ не присъства на събитието. В неделя клиповете бяха изтрити.

Когато кадрите от вечерята тръгнаха из фейсбук, с малки изключения предизвикаха силно раздразнение – по ред причини. Партито бе наречено „Голямото плюскане“ – по името на френско-италианската трагикомедия на режисьора Марко Ферери, в която четирима приятели решават да се самоубият чрез преяждане. Идеята на този филм, разбира се, няма нищо общо с концепцията на банкета в Двореца – заглавието видимо е избрано заради негативната конотация на думата „плюскане“. Възмущението в редица коментари бе, че елитът „плюска“ в позлатения интериор на галерията, докато народът протестира на улицата срещу високите цени на горивата, винетките и изключително ниските доходи на населението.

Немалко от ангажираните в темата търсеха аналогия с видеото от рождения ден на Вежди Рашидов в гладните години в началото на промените у нас, когато хора се редяха край прозорците на ресторант „България“, за да наблюдават елита край трапезите с печени прасета. Банкетът в петък вечерта мина без участието на Рашидов, но от онзи рожден ден скулпторът до ден-днешен си носи „приза“ „главен мултак“, оставен му тогава в дар от ръководството на групировката „Мултигруп“.

Гостите след изложбата в Двореца бяха друга от обсъжданите в социалната мрежа тема – освен някои интелектуалци, мнозина отбелязаха присъствието на един от най-богатите българи, Спас Русев. А куратор на друго, „пътуващо“, произведение на авторката („Прегръдката“) е съпругата на друг от най-заможните ни сънародници – Христина Бобокова.

Някои бяха възмутени от избора на място за почерпката, други обаче опонираха с пресен пример от Франция – в началото на този месец българският държавен глава Румен Радев бе гост на вечеря в Музея на импресионистите „Орсе“ в Париж, заедно с над 70 световни лидери. Техен домакин бе президентът Еманюел Макрон. А и все пак партита се правят след повечето арт премиери навсякъде по света, също и у нас – с алкохол и изискани блюда.

Въпросната вечеря в Двореца обаче предизвика негодувание и от естетическо естество – ако русалките по масите са част от пърформанс, то той не е проява на особено изтънчен вкус, отбелязаха мнозина. Други обясниха, че това е инсталация на тема консумацията на женското тяло в съвременното общество.

Сред малцината, които не посрещнаха новината за тази вечеря с гняв, бе изкуствоведката Диана Попова, която публикува следния коментар:

„Чета коментарите тук и много се забавлявам, признавам си. Не сте били, не знаете за какво става дума, но възмущение да пада, нали. То и аз не знам в конкретния случай, а и още не съм гледала изложбата, но пък знам достатъчно за изкуството и за изкуството на пърформанса, за да се замисля поне малко, преди да плюя.

Преди 20 години в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София имаше голяма изложба на „Флуксус“ – авангардно движение от 1960-те години, което тръгва от Европа, а в американския му клон е Йоко Оно например – име, което би трябвало да ви говори нещо. А може би и Джон Кейдж ви говори нещо, но не съм сигурна. В изложбата имаше възстановки на пърформанси на Бен Патерсън, единият от които – „Тристан и Изолда“ – е гола жива девойка на маса, покрита със сметана и ориз, от която публиката яде с китайски пръчици. Разбира се, и през 1998-а това предизвика скандал, но по-скромен, доколкото още нямаше Гугъл и Фейсбук. Но пък за изминалите 20 години нашата публика можеше да научи поне това, че когато пърформанс се прави в галерия, той се явява изкуство. Дали е качествен или не, е отделен въпрос. Но се обсъжда изкуство. А не например салата с „Обесването на Левски“, за която може би си спомняте, но все пак да припомня тук съставките“.

Така съвсем на последно място бяха коментарите за Ода Жон и нейната изложба, организирана със съдействието на галерия „Темплон”, Париж, и под патронажа на Френския институт в България. Експозицията се нарича „Сърцевина“ и е определена като своеобразно завръщане в родината на българската художничка, родена с името Михаела Дановска. В залите на галерията са наредени над 50 произведения – живопис, скулптура и акварел.

„Със стил, който препраща към старите майстори, сюрреализма и немския експресионизъм, художничката създава свят, неподчинен на условности, отвъд рационалното, навлизайки дълбоко в подсъзнанието. Алтернативна вселена, която завладява с красота и спокойствие, поезия и романтика, но същевременно е изпълнена с насилие, еротика и ирония. Това са серии от безкрайни анаграми на разчленени и мутиращи човешки фигури; вътрешни органи; тела, вплетени в болезнена симбиоза; хибридни същества, сякаш родени в неспокойния сън на дете-демон“, гласи анонсът за изложбата с куратор Надежда Джакова.

В представянето четем още, че авторката очаква да предизвика у зрителя стъписване, изненада, отвращение, веселие, озадачаване… Целта ѝ е да го въвлече в ребус, визуална загадка, „в чиято сърцевина се крие отношението на художничката към любовта и еротиката, страха и болката“.

Е, получи ѝ се на Ода Жон – ако не с изложбата, то с вечерята след нея.

Изложбата „Сърцевина“ може да бъде разгледана в Националната галерия (филиал Двореца) до 13 януари 2019 г.

"Площад Славейков"

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010