Синята циркова трупа се готви за второ действие

21 Май, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Синята циркова трупа не се е оттеглила от сцената, тя просто изчаква антракта, за да премине към второ действие. Бившият син лидер Пламен Юруков обяви, че не е изключено да регистрира СДС самостоятелно и за парламентарните избори, което означава, че всичко, което вече видяхме за евровота, ще се повтори отново. Може би дори още по-ожесточено.
Всеки има своя гледна точка за това кой е крив и кой е прав. Избраният наскоро чрез пряк вот Мартин Димитров има основания да говори, че след като е взето решение за коалиция с ДСБ на Иван Костов, то трябва да се спазва. Не са лишени от логика обаче и твърденията на неговите опоненти, че Димитров никога не би бил избран за лидер, ако преди вота се беше обявил за коалиция с Костов. И за двата лагера това е битка, в която победата е съмнителна, а загубата - сигурна.
Ако проблемът със СДС беше само негов, той едва ли щеше да заслужава голямо внимание. Въпросът обаче отдавна стана държавен. За пръв път на практика две трети от държавната машина - законодателната и съдебната власт, бяха впрегнати срещу една партия. Никога досега парламентът не е приемал промени в изборния закон, насочени специално срещу някоя формация, както направи 40-ото НС. В мига, в който СДС и ДСБ решиха да се коалират, управляващите БСП и ДПС вдигнаха изборната бариера на 8%. Досега подобни мероприятия оставаха само на ниво идеи.

Никой не смееше да ги приложи на практика

През 2001 г. например в СДС се дискутираше хрумването партии и коалиции, в които има името "България", да не бъдат допускани до участие във вота. Причината беше, че БСП току-що бе направила "Коалиция за България". В крайна сметка обаче Командира, който не може да бъде заподозрян в излишна скромност, се посвени да го направи. И всичко се размина с няколко изявления на тогавашния парламентарен шеф Йордан Соколов.
Няколко години по-късно трябваше да се намеси Конституционният съд, за да охлади политическите страсти. Битката срещу СДС е толкова люта, че никой не гледа средствата. СДС трябва да бъде убит докрай, името - заличено от всякъде, дори емблематичната сграда на "Раковски" 134 - взета.
Вярно, не за пръв път съдът става маша в ръцете на властта. На 23 април 2001 г. нашенската Темида отказа регистрация на НДСВ заради 9 нарушения на законите. 5 дни по-късно изгря звездата на Тошо Пейков и Весела Драганова, след като Симеон II, както се наричаше все още бъдещият премиер, обяви, че отива на избори с регистрацията на техните две партии. Любопитна подробност е, че покрай НДСВ бе отрязан и "Консервативен съюз - ЕКИП" на Христо Бисеров. Сивият екскардинал на СДС вече е либерал и чрез едни други консерватори громи СДС.
Право или криво отсъди тогава съдът, е отделен въпрос, но все пак взе някакво решение. Докато сега съдиите си подхвърлят регистрацията на новото ръководство на СДС като горещ картоф. Първо отрязаха новия лидер Мартин Димитров с мотиви, подходящи по-скоро за предизборна реч. После върховните съдии отмениха това решение, но отказаха да се произнесат, връщайки делото на по-долна инстанция. Там пък двама съдии си направиха отвод по това елементарно дело. Случайно или не първият от тях, Николай Маджаров, е бивш служител на ДС. В крайна сметка

СГС на практика замрази делото

Батакът стана пълен, след като ВАС отмени регистрацията на Пламен-Юруковото СДС в ЦИК. Стана така, че юридическият лидер Юруков не можа да регистрира партията за евровота, а фактическият лидер Димитров не е признат от съда. Така името на партията изчезна от всякъде. Това положение най-вероятно ще се запази и за парламентарния вот, което означава, че дори и съюзът да влезе в парламента, СДС няма да е парламентарно представена партия.
Винаги досега административните пречки бяха създавани от отиващата си власт пред партии, за които предварително се знаеше, че ще победят на изборите.
При създаването му за обединението между ДСБ и СДС можеше да се предположи, че ще прескочи заветните 4% за националния парламент, но едва ли с много. Обясненията за това, че властта се зае да громи с всички средства една скромна коалицийка, биха могли да бъдат различни. Може би пък обединението на СДС и ДСБ е доста по-сериозен фактор, отколкото социолозите прогнозират, и наистина би могло да се окаже, че то държи ключа за следващото управление. А може би управляващите толкова се самозабравиха, че искат да задушат в зародиш всяка опция, оставяща ги извън властта. Любителите на кръгломасови конспирации вероятно ще отбележат, че крайният резултат от цялата дандания е фактът, че Иван Костов приватизира окончателно СДС. И може би сегашните управляващи му връщат за някои услуги, които той им направи, когато беше на власт, като например това, че не отвори досиетата.
Обикновено партиите, които минаваха през изкуствено създадени предизборни административни спънки, в крайна сметка трупаха дивиденти от това. Предвид безкрайните кавги в СДС този път това може и да не се случи. Не е ясно обаче кога ще престанем да гледаме подобни мръсни номерца, от които всъщност губят всички партии.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010