САЩ и Русия започват поредното сбогуване с ядрените оръжия

19 Май, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

В Москва вчера започнаха същинските руско-американски преговори по нов договор за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ-2. Откакто Барак Обама влезе в Белия дом, този въпрос на няколко пъти е бил тема на разговори между двете страни. Преговорите са наложителни, защото действащият в момента договор СТАРТ-1 изтича на 5 декември тази година. Двете страни демонстрират готовност да подготвят СТАРТ-2 до края на годината. Времето обаче може да не им стигне, за да преодолеят разногласията и да изработят клаузи, които в еднаква степен да бъдат страж както на собствената им сигурност, така и на международната безопасност.
През 2009 г. светът се е взрял в световната икономическа криза и глобалното затопляне. Във всеки случай ядрената надпревара е отпаднала от горещите теми - там тя присъства само в "съкратен вариант" (ядрените напъни на Северна Корея или Иран). Преди 20 години обаче това бе тема номер №1 за цивилизацията. През 80-те години на миналия век всички други проблеми изглеждаха като дребнотемие, а ядрената заплаха звучеше апокалиптично - светът бе все на крачка от самоунищожението си. Тя се възприемаше доста по-злокобно от сегашната икономическа криза или вредните газове. И нищо чудно - за близо 40 години Студена война светът бе произвел между 120 000 и 130 000 ядрени бойни заряда. Пикът на ядрената надпревара се пада на 1986 г. - съвкупният ядрен арсенал на човечеството бе достигнал 70 481 бойни глави. След края на Студената война и съветския разпад започна масираното намаляване на ядрените арсенали - през 1995 г. бойните глави са 43 200, а през 2000 г . "таванът" им пада до 35 535 единици.
Лъвският пай от трупането и последвалото ликвидиране на ядрените оръжия се пада на СССР (Русия) и САЩ. Тези близо 35 000 ядрени глави, унищожени след 1986 г., са именно техни. Договорът за съкращаването на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ-1 е нещо като гръбнака на ядреното разоръжаване. Той бе подписан през юли 1991 г. или 4 месеца преди за издъхне Съветският съюз. Двете страни се задължаваха да съкратят ядрените си бойни глави от 10 000 на 6000 за всяка от тях.

Споразумението влезе в сила на 5 декември 1994 г.,

а през 2001 г. САЩ и Русия декларираха, че са изпълнили клаузите му. През 2001 г. Москва обяви, че има 5518 ядрени глави, а САЩ свалиха ядрения си праг до 5948 бойни. В същото време споразумението не задължаваше страните да ликвидират демонтираните ядрени глави, а им позволяваше да ги държат на склад. То установяваше и "таван" на носителите - до 1600 ракети, базирани на суша, на бомбардировачи и на кораби/подводници. Москва обяви, че има 1136 стратегически носители - предимно наземно базирани междуконтинентални балистични ракети. САЩ - 1237 носители, главно морско базирани ракети (на подводници).
Новият договор или СТАРТ-2 цели ядреният праг да падне до 1500 ядрени глави за всяка от страните. Вашингтон и Москва обаче трябва да преодолеят поне четири разногласия, като две са доста дълбоки.
Първото са плановете на САЩ за противоракетна отбрана (ПРО) в Европа, чийто елементи трябва да бъдат разположени в Чехия и Полша. Джордж Буш твърдеше, че антиракетният щит в Европа ще пази страната му срещу ракетни заплахи от страни като Иран или от терористични групировки. Москва обаче смята, че щитът ще е насочен всъщност срещу нея. От последните изказвания на висши представители на Белия дом става ясно, че обявеният от президента Барак Обама преглед на програмата за ПРО не означава отказ от нея. Общо взето връзката брой ракети-ПРО е ясна на всеки. Няма как броят на действащи ядрени глави да не зависи от системата за противодействие срещу тях. При по-висок таван на ядрените заряди ПРО няма да бъде ефективна. Но при по-малко ядрени заряди, примерно 1500, рязко се вдига ефикасността на антиракетния щит, съответно стратегическо предимство ще получи страната, която го има - в случая САЩ. Двете страни имат декларацията от срещата Путин-Буш в Сочи миналата година, в която се говореше за съвместни усилия срещу ракетни заплахи от трети страни. При посещението си пък във Вашингтон този месец Сергей Лавров каза, че домакините му сериозно разглеждали руското предложение да се използват двата руски радара за американската ПРО. Във всеки случай по този пункт не липсват някои насърчителни сигнали за преодоляване на разногласията.
Второто разногласие е съдбата на подлежащите на съкращения ядрени бойни глави - Москва настоява те да бъдат унищожени, а не държани на склад, след като бъдат свалени от носителите и от бойно дежурство. При Джордж Буш Щатите претендираха за "складовия вариант" на въпроса. Освен това САЩ искат да използват стратегически ракети с обикновен, а не ядрен заряд, за удари срещу терористични мишени - примерно талибански цели по границата Афганистан-Пакистан. Русия обаче възразява, защото ще е много лесно да се смени обикновения с ядрен заряд и тогава САЩ ще имат предимство. При полета на ракетата няма как да се засече какъв е зарядът й. Затова Москва настоява да бъдат съкращавани и стратегическите ракети (радиус на действие 5000-10 000 км).
В същото време в руската армия влизат на въоръжение новите ядрени ракети РС-24 с по няколко ядрени заряда. Няма как Щатите да не повдигнат въпроса за тях, макар че в хода на преговорите може да им е отредена ролята на разменна монета.
Има и различия по мерките за контрол, по носителите и географията на договора. Москва настоява също двете страни да не разполагат в чужбина оставащите според бъдещия договор ядрени бойни глави. Като цяло позицията й бе изразявана неколкократно от висши нейни политици, включително от президента Дмитрий Медведев.

САЩ все още не са се изказали в прав текст по разногласията - освен за ПРО.

Те все още правят преглед на ядрената си политика. Но в Прага Барак Обама обяви пред целия свят, че ще се стреми към безядрен свят. А това звучи като косвен отговор на САЩ относно повечето разногласия. Впрочем, американската страна вече предлага да се използват и други двустранни договори за бъдещото споразумение, което показва, че е настроена добронамерено и няма да се стреми да "изпързаля" другата страна и накрая да ликува с едностранни стратегически предимства. "Президентът Обама и администрацията му виждат в разоръжаването и контрола над ядрените оръжия важно средство за укрепване на американската сигурност. Това е голямата философска разлика с Буш", твърди пред "Ню Йорк таймс" Стивън Пайфър, бивш заместник-помощник държавен секретар при Буш. Според Пайфър инициативата на Обама ще доведе в крайна сметка до погребване на ядреното наследство от Студената война. "Ще бъде довършена една несвършена работа, пренебрегвана последните седем години", смята той.
Има обаче още едно препятствие пред изработването на договора до края на тази година - и то е техническо. Според влиятелния американски сенатор Ричард Лугър, който е специалист по ядрената проблематика, бъдещият договор трябва да бъде готов до 31 август, за да бъде ратифициран преди 5 декември. Тоест двете страни имат три месеца за същинските преговори. Дори по-малко, защото САЩ още не са приключили въпросния преглед на ядрената си политика. А това време едва ли ще е достатъчно за споразумение.
Затова наблюдателите предричат два сценария. Единият е СТАРТ-1 да бъде удължен след 5 декември 2009 г, както се предвижда в една от клаузите му, докато двете страни изработят и ратифицират СТАРТ-2 - най-вероятно догодина. Според втория сценарий САЩ и Русия ще успеят с договора до 5 декември, но споразумението ще засегне само ядрените бойни глави. А догодина ще започнат нови преговори за допълнително съкращаване на ядрени глави под 1000 единици и за съкращаване на носителите. Пайфър например смята, че носителите могат да паднат до 600-700 единици.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010