Принудена от парламента да се справя както може с неизпълнимия засега казус "машинно гласуване", ЦИК се е вкарала в пореден филм на абсурда с наемане на външна експертиза, която да докаже защо не може да обезпечи задължителния по закон машинен вот. Това ще струва на данъкоплатците малко под 30 хил. лв. След обявена обществена поръчка, Централната избирателна комисия е избрала две фирми – "Сова 5" и "АИМС тех" ООД, които да проучат пазара и да установят колко ще струва осигуряването на устройства за машинно гласуване на следващите избори във всички над 12 000 секции в страната и чужбина. Цената, която държавата ще плати за услугата, е 23 500 лева без ДДС. Това става ясно от протоколи от заседанията на комисията, публикувани на страницата й. До изтичането на крайния срок са постъпили 4 оферти. Най-скъпа е тази на "АИМС тех" ООД - 11 900 лв., а най-ниска на "Маркет линкс" ООД - 8800 лв. "Прагматика" ООД оферира 10 000 лв., и "Сова 5" АД - 11 600 лв. След събеседване с кандидатите, специално създаденото звено в ЦИК е предложило на останалите членове на комисията да бъдат подкрепени офертите на "Сова 5" и "АИМС тех" ООД. Това е първа реална стъпка, предприета от ЦИК за организиране на машинно гласуване, което да е достъпно за всички избиратели на територията на страната и в секциите й в чужбина. По закон то трябваше да е задължително осигурено на всички избори след президентските през есента на 2016 г. ЦИК обяви обществена поръчка след като на 1 август Административният съд в София я осъди  и разпореди машинно гласуване да бъде въведено до 6 месеца, както изисква Изборният кодекс. Съгласно тържната документация, срокът на пазарното проучване е два месеца. Тоест, "Сова 5" и "АИМС тех" ООД трябва да са готови с резултатите до 20 ноември. От тях се очаква да проверят колко биха стрували на държавата машините за гласуване в различните варианти - ако бъдат купени, ако бъдат специално произведени или ако бъдат наемани за всеки вид вот. Освен това ще трябва да бъдат изчислени разходите за поддръжка и обучение на хора да боравят с техниката. Къде е проблемът? На пръв поглед проучването е в реда на нещата – то не е особено скъпо, а и изглежда, че ще набави важна информация. То обаче предизвика сериозно напрежение в ЦИК. По традиция комисията се раздели на два лагера, а дебатите на тема нужно ли е изобщо провеждането на проучване, се водеха извън заседателната зала на ЦИК или на изключен микрофон, за да не бъдат записвани аргументите на спорещите страни. Основният сблъсък се състои в следното: има ли изобщо смисъл да се прави подобно проучване, след като ситуацията с машинния вот е относително ясна. Първо, макар и парламентът да гласува въвеждането му, държавата очевидно няма никакво намерение да изпълни задължението си, доказателство за което бяха предсрочните избори миналата пролет, които се проведоха без да е дадена възможност на всички избиратели да гласуват машинно. Никой не оспори валидността на изборите, тъй като хартиени бюлетини имаше за всички, а машинният вот е предвиден като задължителна възможност. Освен това ангажираните с изборите институции у нас се сетиха, че машинното гласуване не е особено разпространено в Европа, след шумните провали на подобни експерименти в Ирландия и Финландия, например. Проби в тази посока са правили и Германия, Шотландия и Холандия, но всички те са неуспешни по една или друга причина. Единствената държава, която има горе-долу успешна подобна система е Белгия и то не във всички нейни райони. Представители на ЦИК признаха неофициално пред Mediapool, че услугата на двете фирми ще бъде ползвана, за да се аргументира ... безсмислеността на машинното гласуване: "Ние сме казвали няколко пъти на парламента, че този текст, с който ни задължиха да организираме машинен вот, е безсмислен и вреден, обаче очевидно трябва да обосновем твърденията си със същите твърдения, но на външни експерти". От публично достъпните протоколи на проведените разисквания става ясно, че за членовете на ЦИК е особено важно избраните фирми да са разбрали "точно какво трябва да направят", въпреки че заданието е достатъчно ясно. Така например Иво Ивков уточнява изрично този въпрос, питайки колегите си дали фирмите са наясно със задачата си. Ивков също така уточнява, че иска да направи пояснението "пред микрофона", т.е. то да бъде записано и протоколирано. Вследствие – отново официално, и за целите на записа, Цветозар Томов уверява Ивков, че фирмите са наясно със заданието. Пред Mediapool техни колеги уточниха следното: "Ние всъщност трябва да свършим работата на Народното събрание – да намерим аргументи защо машинното гласуване трябва да отпадне. Ние обаче това веднъж сме го правили, и становище сме дали на депутатите. А и ни омръзна все ние да бъдем "аналогови" и "назадничави" - ето защо наемаме външни фирми, с държавни пари, да кажат същото и в крайна сметка този текст да отпадне". Ключово в обществената поръчка е и "Сова 5" и "АИМС тех" ООД да стигнат до заключение, че ако машини бъдат закупени, би имало проблем със съхранението им между различните видове избори. Проблем би имало и с одита на техниката в случаите и на закупуване, и на наемане. Т.е. под въпрос ще бъде поставена сигурността на вота. За подобна констатация обаче изобщо не е необходима обществена поръчка и похарчването на близо 30 000 лева, тъй като е напълно ясно, че подобни ситуации не са уточнени в закона, което създава проблем. "За всеки прочел Изборния кодекс това е ясно, но на нас ни омръзна да повтаряме едно и също и да не следва нищо. След което заглавията в медиите да са, че ЦИК е осъдена. Не, ЦИК само трябва да прилага закон, който е практически неприложим. Ако го сторим, ще възникнат маса проблеми и нелепости и ще ни обвинят, че саботираме изборите", разясняват от комисията. В крайна сметка В крайна сметка проучването на двете фирми ще доведе до предизвестен резултат. В дългосрочен план, ако държавата реши да не отменя машинното гласуване, ще й бъде по-евтино да купи вече готови машини или да търси директно договаряне на произведени за България устройства. Тук обаче възникват въпросите: къде ще се съхраняват машините, когато не се използват и най-вече кой орган на властта ще носи отговорност за тях. Местните подразделения на ЦИК са невъзможна опция, тъй като не са постоянно действащи, а се назначават за всеки отделен вид вот. Остават общините, които категорично не желаят да се занимават с машините, тъй като ако се появи проблем – това ще бъде потенциално поле за политическа атака. Като друг казус се очертава одитирането на устройствата – кой за го прави, по каква методология; кой ще изработи и одобри тази методология и кой ще следи за спазването й. Парламентът е пас На този фон мълчанието на законодателния орган е оглушително. Нито опозицията, нито управляващите желаят да коментират казуса официално, защото всички смятат, че с изявите си биха настроили част от избирателите срещу себе си, а това "в предизборна ситуация не е уместно". Проблемът е, че ако законовите текстове не бъдат изяснени или допълнени, така че те да станат приложими, или пък ако машинното гласуване не бъде изцяло отменено, парламентът обрича ЦИК на неспазване на закона. До момента всички проведени частични избори в страната са в нарушение на Изборния кодекс. Шансът е на страната на властта, защото никой от загубилите кандидати не се е решил да обжалва резултата именно по тези текстове от закона. Сериозен проблем би се появил при евроизборите, ако някой реши да ги оспорва, или при предсрочни парламентарни. Може би именно по тази причина през август шефът на правната комисия в НС Данаил Кирилов (ГЕРБ) лаконично обясни пред Mediapool, че в предходната сесия депутатите не са успели да стигнат до изборния закон, но в настоящата най-вероятно ще се занимаят с него.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010