В навечерието на днешния референдум в Македония за името на страната посланикът на Русия у нас Анатолий Макаров заяви в предаването “Седмицата” на Дарик радио, че София не подкрепяла договора между Атина и Скопие за името на Македония, подписан в средата на юни 2018 г. Което е не просто фалшива новина, но направо брутална фалшифициране на добре известен факт с обратен знак. Водещият Кирил Вълчев не се стърпя и го поправи. 
Сам по себе си фактът, че този път руски посланик дава интервю в реално време за Дарик е “технически” погледнато добра новина. Защото на 12 април 2014 г. радиото излъчи записано предния ден интервю с тогавашния посланик Юрий Исаков, който беше настоял то да бъде редактирано в частта, в която по време на записа отправя остри нападки към президента Плевнелиев. Размислил, обадил се по телефона и готово!
Писах за този факт, който ми стана известен от свидетел, но радиото отрече да се е самоцензурирало по “молба” на руското превъзходителство. Споменаването на факта, зад чиято истинност стоя и днес, ми струваше включването в черния списък на медията като евентуален коментатор. Това е дребна цена за отстояването на истината. По-лошото е, че си развалих отношенията с моя източник. Разсърди ми се, че съм го изложил на подобна опасност с моето откровение – няма значение, че съм написал истината. Загубих приятел. Приносителите на истината у нас се наказват, нали така…http://ivo.bg/2014/04/12/дарик-не-излъчи-запис-с-нападки-на-руск/
Макаров също така се изказа лъжливо в същото интервю и относно “случая Скрипал”, вменявайки на Лондон забрана за участие на руски експерти в разследването му. Лондон може да е споделял подобно нежелание, но забраната беше наложена от Международната организация за забрана на химическите оръжия, както и от страна на ЕС. 
Пита се в задачата на какво изобщо може да се вярва от казаното от Макаров, подхвърлящ в публичното пространство у нас твърдения, според които 80 на сто от българското население е русофилско. Русофилите съответно подхващат и разтягат този руски локум. Толкова им се услажда, че чак е чудно, как не са ги докарали още до 100 процента.
В различни свои интервюта посланикът жали за 10 годишно прекъсване, откакто руския президент Путин не бил посещавал България, макар той да дойде в София за подписването на проекта “Южен поток” на 13 ноември 2013 г. Моя милост го посрещна на “Орлов мост” с протестен плакат. Припомням също, че Путин беше преизбран за президент на 7 май предишната година ( ако случайно Макаров се е опитвал да заиграва с рокадите между Медведев и Путин на президентския и премиерския пост в Русия). 
  Пак Макаров прогнозира тази година визита на своя работодател от Кремъл в България по повод 3 март, а Москва изпрати полковника от КГБ полковник Гундяев, маскиран като руски патриарх, натоварен с мисията да се скара на своя подчинен Румен Радев в президентския му кабинет въпреки прикляканията пред него на заместничката му Илияна Йотова.
По аналогия със споменатите лъжи на Макаров се вижда, че едва ли трябва да се вярва и на сметката, направена в интервюто му в “Седмицата”, според която руски граждани притежават недвижима собственост в България ( само) на стойност 3 милиарда долара. Не знам дали въпросните руски граждани се отчитат в руското посолство какво са си напазарували тук, но е твърде вероятно сумата да е твърде занижена. Не от някаква ( необичайна ) руска скромност и внезапен отказ от големеене, а поради размаха на спонсорираната от руската държава операция по “напазаруване” на България, както се изрази руския депутат Пьотър Толстой.  
 
 
Руският посланик в Цариград Николай Игнатиев, който плетял интриги срещу българската борба за църковна независимост през 19 в., си спечелил сред тях подигравателната титла “лъжко паша” и “граф лъжко”. Изглежда Макаров се бори да грабне щафетата от “графа”, за чието възвеличаване с нови паметници у нас настоява публично в срещите си с официално русофилстващи лица, като кмета на София Фандъкова.
 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010