В пиесата на Алън Бенет "Класът на историците" (The History Boys )** има една реплика, с която учителката г-жа Линтот, чиято роля в оригиналната постановка се играе от Франсис дьо ла Тур, завършва гневния си монолог за значението на историята със заключението: "Какво е историята? Историята е жена, която върви отзад с кофа". През последните две години именно това правим ние в "Британци в Европа" за правата на гражданите. Ние основахме организацията, за да помогнем за защитата на всички граждани на Обединеното кралство, които живеят и работят в друга страна от Европейския съюз. Близо 60 на сто от нас са в работоспособна възраст или по-млади и Брекзитът заплашва нашия начин за препитание и живота, който сме изградили със семействата си в други държави. И все пак над 60 процента от нас не гласуваха на референдума. Да разнасяш насам-натам кофата с правата на гражданите е непривлекателна работа, която никога не влиза във водещите новини, защото засяга живота на реални хора, за разлика от невъздържаните караници за граници и търговия. Печатът и политиците привърженици на Брекзита не проявяват интерес, защото не сме в дневния им ред. Те обаче не признават това открито, защото ни сочат като причината защо правата на гражданите на ЕС в Обединеното кралство още не са гарантирани. Показателно е това, че заявките ни заедно с нашата сестринска група "Трите милиона" за срещи с Тереза Мей, министъра за Брекзита и министъра на вътрешните работи досега остават без отговор, макар че Мишел Барние се срещна с нас на два пъти. Като цяло ние се опитвахме да останем неутрални, търпеливи и да запазим чувството си за перспектива. Но сега, изправени пред вероятността или да бъдем продадени в лоша сделка, или изобщо да няма сделка, ние не може повече да стоим встрани. Нека се върнем до изходната точка на всичко това. Обещано ни беше, че животът ни ще продължи съвсем нормално след Брекзита - първо от кампанията "Глас за напускане", после от Мей и Барние. Това е извънредно важно, защото ако ще изключвате от гласуване хората, чийто живот зависи от изхода на този вот, тогава имате допълнителен специален ангажимент да се борите за тях възможно най-усърдно. Дори и да има споразумение, не можем да кажем, че сме приоритет в преговорите, особено след като Мей не се бори за продължаването на нашите права на свободно движение, което мнозина от нас разчитат да бъде предоставено на семействата ни. Приоритет в нейната преговорна позиция от началото бе ограничаването на правата на гражданите на ЕС в Обединеното кралство вместо подкрепата за нашите. Така че нашите права ще бъдат защитени само в страната, където живеем сега, и то не във всяка. Това излага на риск нашите средства за препитание. Ако вие имате малко предприятие като британката Хелън - собственик на кетърингова фирма във Франция, която получава половината от приходите си в други страни - няма да може да приемате поръчки от други държави от ЕС с кратък срок за изпълнение. Или може би няма да можете изобщо да приемате поръчки, защото почти със сигурност ще трябва да поддържате документация на хартия, но както всички знаем, документацията на хартия изисква време, а клиентите не обичат да чакат. При сценарий без сделка британците на континента ще бъдат хвърлени в смут, тъй като ще загубят настоящия си правен статут. Можем само да се надяваме, че една бързо сключена сделка ще запази нашия статут или ще ни даде нещо, което не е просто прехвърляне към състоянието граждани на трета страна - което съвсем не прилича на това, с което разполагаме сега. Ако смятате, че ние всички ще загубим права, престанете да се оплаквате и помислете върху следното: Нашата лична изолация е и политически лакмусов тест за това какви бъдещи сделки е готово Обединеното кралство да отстоява от името на своите граждани. И ако това е така, нещата не изглеждат добре за британците в самата Великобритания, особено за тези, които са се надявали, че Брекзитът ще означава повече контрол и по-добро качество на живот. В качеството си на деца на европейския проект, които са живели сред облагите му от първа ръка и знаят какво биха загубили бъдещите поколения във Великобритания, казваме - стига! Нямаме избор освен да се съгласим, че единственото решение, което ще защити нашия живот и средства за препитание (и на гражданите на ЕС в Обединеното кралство), както и на всички британци в Обединеното кралство, е да останем в ЕС. Ето защо ние подкрепяме народен вот и настояваме пред правителството въз основа на ангажиментите в манифестите му от 2015 и 2017 г. да ни върне нашия вот и глас. Ако ще карате хората наново да кандидатстват, за да живеят своя живот, изграден с техния усилен труд (при доста по-тежки условия от сегашните), тогава им дължите правото на вот. Не по симпатия или заради специално отношение, а за да могат в крайна сметка да имат контрол върху своя живот. По БТА * б. изд.: Джейн Голдинг оглавява "Британци в Европа" - най-голямата федерация на сдруженията на британци, които живеят и работят в ЕС. ** б. пр.: Премиерата на "Класът на историците" на Алън Бенет (роден 1934 г.) е в "Кралския национален театър в Лондон през май 2004 г.; на Бродуей дебютира две години по-късно в театър "Броудхърст" и има 185 спектакъла до октомври 2006 г.; пиесата получава много награди, вкл. "Лорънс Оливие" за най-добра пиеса (2005) и "Тони" за най-добра пиеса (2006).

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010