Светът на шахмата гъмжи от уникални рекорди

14 Май, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

На 21 февруари 2009 г. гросмайстор Кирил Георгиев изнесе уникален сеанс на едновременна игра на шахмат - на 360 дъски в "Итер Експо Център" в София. Сеансът бе регистриран в "Гинес Уърлд Лимитид" в Лондон под №240 559, а вчера Георгиев получи своя сертификат за официалното си вписване в книгата за най-изумителните световни рекорди. Постижението на 43-годишния българин подобри предишния най-обширен сеанс за едновременна игра. Той бе даден от най-голямата от трите феноменални сестри Полгар - Сюзън. През 2005 г. тя игра срещу 326 съперници, спечели 309 партии, загуби 3 и завърши реми 14. Кирчо спечели 280, загуби 6 и завърши наравно 74, надхвърляйки изискванията на "Гинес". Сеансът в София продължи 14 часа и 8 минути.
Гросмайстор Георгиев е 3-кратен шампион на България (1984, 1986, 1989 г.). През 1983-та стана световен шампион за юноши до 20 г. - първи индивидуален златен медал в историята на българския шахмат. Член е на националния и олимпийския отбори от 1983-та.
-------
През 1987 г. английският екип, подготвящ спортната информация за Книгата на рекордите "Гинес", се видял в чудо от страхотните резултати и куриози в света на шахмата. Това подсказало на Кен Уайт, шахматен историк и журналист от Лондон, да състави специално издание, в което основния раздел посветил на борбата за шахматния престол. Централно място заемат световните шампиони до Гари Каспаров (13-ия поред) и техните подвизи, т.е. от 1886 до 2005 г., когато руският гений се оттегли.
Ето и рекордите на шампионите в хронологичен ред:

1. Вилхелм Щайниц (1836-1900), Чехословакия/Англия
Първият световен шампион. Притежава титлата до 26 май 1894 г., когато бил на 58 г. и 10 дни - възраст, до която нито един от неговите приемници не е запазвал короната. Но Щайниц се възкачва и най-възрастен на престола - през 1886-а, когато е на 49 г., 7 месеца и 15 дни. От 4 август 1871 г. до май 1872 г. постига рекордна серия от поредни победи в официални партии - 25.

2. Д-р Емануел Ласкер (1868-1941), Германия
Задържа се на престола най-дълго - 26 г. и 337 дни. На турнира в Ню Йорк през 1883 г. спечелва всички 13 парти и изпреварва с 4.5 т. втория - виенския майстор Адолф Албин. Д-р Ласкер единствен 2 пъти печели мачове за титлата, без да загуби и партия - 8 победи и 7 ремита срещу Франк Маршал през 1907 г. и 8 победи и 3 ремита срещу Давид Яновски през 1910 г. Ласкер обаче е и единственият, загубил титлата, без да спечели игра - срещу Хосе Раул Капабланка през 1921 г., с 4 загуби и 10 ремита.

3. Хосе Раул Капабланка (1888-1942), Куба
Най-рано се научава да играе шах - на 4 г., и най-млад спечелва националната титла за мъже - на 13 г. Когато 33-годишният Хосе Раул става световен шампион, има загубени само 8 турнирни партии в кариерата си. Всяко негово поражение се възприемало като сензация. От общо 35 загуби в цялата му кариера 7 са от Алехин.

4. Д-р Александър Алехин (1892-1946), Русия/Франция
От Кечкемет '27 до Лондон '33 спечелва 9 поредни първи места в големи турнири. Поставя фантастични рекорди на блинд (без да се гледа дъската). Първият е през 1924 г., когато играе срещу 26 от най-силните шахматисти на Ню Йорк в продължение на 12 часа и печели 12, губи 5 и завършва реми 5 партии. След година в Париж подобрява резултата, като пак за 12 часа записва 22-3-3. Третия си блинд рекорд поставя през 1933 г. на световното изложение в Чикаго - от 32 партии балансът му е 19-9-4. В "Гинес" не се споменава нищо за рекордите на Алехин в класическите сеанси по едновременна игра. Такива руснакът изнесъл около 1600 из цял свят и играл в тях към 28 000 партии. През 1923-та например, в 6-месечно турне изнесъл сеанси в Америка, Азия и Нова Зеландия и постигнал съответно 91, 51 и 100 победи.

5. Д-р Макс Еве (1901-1981), Холандия
Играл най-много мачове - 35, написал най-много шахматни книги - 17, спечелил най-много национални титли - 13. С най-продължителна активна кариера - до 80-годишна възраст, когато участва на световното по кореспондентен шах. Най-бедният шампион! След коронясването му в амстердамския хотел "Карлтон" на 15 декември 1935 г. д-р Еве осъмва като национален герой. Той единствен е печелил мач за титла срещу Алехин. "Беше много приятно - си спомня по-късно д-р Еве. - Към мен се отнасяха с почит. А всъщност нямах пари даже за трамвай. Сало Флор ме покани да отида на почивка на Ривиерата, а аз не знаех как да стигна до гарата на Амстердам. Трите месеца на мача ми донесоха само разходки."

6. Михаил Ботвиник (1911-1995), Русия
Играл най-много мачове за титлата - 8, колкото и Каспаров. Единствен печели 2 мача-реванш и два пъти си връща короната - през 1958 г. от Смислов и през 1961 г. от Тал. Играл най-много официални партии с останалите световни шампиони - 204, при резултат 104:100. Не е играл само с Щайниц, Карпов и Каспаров. Ботвиник е първият шампион, загубил по цайтнот партия за титлата - при доиграването на 14-ата от реванша със Смислов.

7. Василий Смислов (р. 1921), Русия
Най-възрастен претендент за титлата - на 63 г., през 1984-та, игра финален мач с Гари Каспаров и загуби с 4.5:8.5 т.

8. Михаил Тал (1936-1992), Латвия
Най-краткотрайният владетел на престола при стария формат на определянето му - 1 г. и 5 дни. Участник в най-много състезания за световно първенство - 8 междузонални турнира, 2 турнира на претендентите и 2 мача за титлата. От юли 1972 г. до април 1973 г. не губи нито една официална партия от играни 86.

9. Тигран Петросян (1929-1984 г.), Русия
С най-много участия в шахматните олимпиади - 10 (колкото и Спаски), и най-висок резултат в тях - 78 победи, 50 ремита и само 1 загуба.

10. Борис Спаски (р. 1937), Русия/Франция
Световен шампион за юноши до 20 г. (през 1955 г.). Единствен от шампионите, играл на олимпиада под два различни флага - на СССР (7 пъти) и на Франция (3). Първият съветски гросмайстор, който не се подчинява на заповедите на ЦК на КПСС: отказва да се върне от Рейкявик в Москва, след като Боби Фишер нарушава регламента на FIDE за мача за титлата през 1972-ра. Първият съветски спортист, който не внася припечелената сума (от мача в Исландия) по сметката на Спорткомитета на СССР, както повеляваха каноните, а я превежда в швейцарска банка.

11. Робърт Фишер (1943-2008 г.), САЩ/Исландия
Най-младият гросмайстор и претендент за короната - на 15 г. Единственият шампион, отказал да защити титлата си - през 1975 г. срещу Карпов. Постигнал уникални резултати в мачовете на претендентите през 1971 г. - по 6:0 срещу Марк Тайманов на 1/4-финала и срещу Бент Ларсен на 1/2-финала. Единственият претендент, отсъствал при откриването на мача за титлата, единствен, допуснал да му бъде присъдена служебна загуба - във 2-рата партия от мача със Спаски в Рейкявик. Единствен от шампионите, станал доброволен отшелник (от 1974 до 1994 г.) и единствен, излежавал присъда в затвора (през 1994 г. в Япония за опит да замине за Филипините с нередовен паспорт).

12. Анатолий Карпов (р. 1951 г.), Русия
Играл най-много партии за титлата - 194 (с 1 повече от Каспаров). Участник в най-големия маратон за короната заедно с Каспаров - 159 дни през 1984-85 г. Играл най-много турнири и спечелил над 150 първи места. Играл най-дългата партия в мач за титлата - 5-ата срещу Корчной в Багио (Филипините) през 1987-а - реми на 124-тия ход.

13. Гари Каспаров (р. 1963 г.), Русия
Най-младият световен шампион, извоювал титлата на 9 ноември 1985 г., когато е на 22 г. и 210 дни (по-млад бе украинецът Руслан Пономарьов - на 18 г. и 104 дни, през 2002-ра, но по версията на FIDE, чрез "нокаут" системата). Шесткратен шампион от (1985 до 2000 г.). Носител на най-много награди "Оскар" - 11. Победител в 70 турнира от общо 86, в които е участвал. Най-дълго е бил №1 в ранглистата по коефициент ЕЛО - 20 г. Блестяща серия победи в супертурнири през 1999 г. качва рейтинга на Каспаров до 2851 т. - ненадминат рекорд! Автор на най-фундаменталния труд "Моите велики предшественици" (2003-06 г.) в 6 тома, преведен на 8 езика. Единственият шампион, който се отдава на политиката след оттеглянето си от шахмата. Днес Гари Кимович оглавява политическото движение "Обединен граждански фронт" в Русия.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010