Злоупотребите със социални помощи и фалшиви инвалидни пенсии са около 1%, а в същото време политическата реторика ги хиперболизира, което води до срив в доверието в социалната система, отказ от плащане на осигуровки, увеличаване на сивата икономика и в крайна сметка потърпевши са социално уязвимите. Това сочат резултатите от проучване на синдикалния експерт от “Подкрепа“ Ваня Григорова, осъществено с подкрепата на Колектив за обществени интервенции и сдружение "Солидарна България". Проучването включва анализ на социалната система и непредставителна анкета сред 200 души със средно и висше образование относно доверието към социалната и осигурителната система у нас. “Доверието в социалната и осигурителната система на България е изключително ниско. Над 86% от хората смятат, че социалната система е несправедлива, защото позволява злоупотреби, както и защото социалните помощи са ниски“, коментира Григорова. “От анкетата се вижда, че хората, на които е отказана социална помощ, а тя е отказана заради стотинки над максимално допустимия доход, най-често смятат, че има злоупотреби в системата“, посочи тя. Григорова заяви, че политиците преувеличават броя на фалшивите инвалидни пенсии и ги ползват като аргумент за орязването им, цитирайки неверни данни за над 1 млн. инвалди. “По данни на НОИ 500 хил. са хората, които получават инвалидни пенсии. Общият брой на хората с трайна инвалидизация у нас като дял от цялото население е 7.3 на сто и е наполовина по-нисък от световния дял на хората с увреждания“, заяви Григорова. Според нея в България има предпоставка тези хора да са много повече, заради бедността и болестите, но често те не се освидетелстват в ТЕЛК, защото работодателите ги дискриминират и им отказват работа.  Преобладаващият брой инвалидизации са при хора между 55 и 69 години, а едва на четвърто място са хората с увреждания до 44 години, но в тази група са обхванати и всички граждани до навършване на пълнолетие, т.е възрастовата група е много широка, посочи Григорова. Тя отбеляза, че 26 хиляди са децата с увреждания. Ваня Григорова припомни, че тричленни лекарски комисии в НОИ преглеждат всички ТЕЛК решения с над 50 на сто инвалидизация и при съмнения за нередности обжалват решенията пред НЕЛК. По официални данни на НОИ за периода 2010-2016 година са издадени общо 1 027 421 решения на ТЕЛК, от комисиите на НОИ са оспорени 19 179 решения. След обжалването, в 14 от решените случаи, пенсията е отнета, тъй като инвалидността е намалена под 50 на сто. В други 14 на сто от случаите процентът на инвалидизация е намален под 71 на сто, но на 24 души е определен процент увреждания над 90 на сто с право на чужда помощ. “Данните категорично сочат, че злоупотребите са много малко, но в същото време никой не вярва в ТЕЛК, заради политически внушения“, коментира Григорова.  Според нея системата не е добра, но не защото някой масово злоупотребява, а защото социалните помощи са много ниски, хората с увреждания получават много ниски инвалидни пенсии, а в същото време има стремеж и малкото пари да им бъдат отнети. По думите й доверието ще се върне с дофинансиране на системата.  Ваня Григорова съобщи, че преди две седмици националнопредставителните организации на хората с увреждания са поискали да се направи законодателна промяна, която да осигури допълнителен контрол при отпускането на инвалидни пенсии. По думите й предложението за промяна на КСО е било представено на "Обединени патриоти", като е било подкрепено от ВМРО, а НФСБ са дали отрицателно становище. Идеята е, ако НЕЛК има съмнение за конкретно решение, да има право да накара хората с увреждания да направят второ изследване в лаборатории и при лекари, сключили договори с НОИ.  Друг от изводите на проучването за цялата социална система е, че делът на регистрираните злоупотреби със социални помощи в България е нищожен. В зависимост от вида на помощта и периода, за който се отнася, се колебае между 0.04 на сто до 1.18 на сто, като горната граница е завишена. Авторите на проучването оспорват и тезата, че се злоупотребява с помощи, защото получателите им са предимно роми. В изследването се припомня, че помощи за роми няма и социалното подпомагане не събира данни за етноса. По данни на НСИ най-много бедни има сред ромите – 77.2 на сто, но бедността не е само ромски проблем, както често се твърди, коментира Григорова. Процентите бедност по етически групи означават, че 251 хиляди от гражданите с ромски произход са бедни, същевременно бедни са и 890 хиляди етнически българи. Разходите за социално подпомагане всяка година намаляват, въпреки че броят на хората, които живеят в тежки материални лишения не намалява, устойчиво сме на първите места в ЕС, каза Григорова. Тя уточни, че разходите на Агенцията за социално подпомагане (АСП) са около 840 милиона лева, а парите, които са необходими само за асистентска помощ на майките на деца с увреждания при минимална работна заплата 510 лева са колкото целия бюджет на АСП. Това не означава, че тези майки не трябва да се борят, а показва, че разходите за социални грижи в България са най-ниски в целия ЕС, заяви Григорова.  

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010