"Моето твърдо, цялостно, неотменимо и категорично мнение е, че ако се наложи да бъдат насрочени нови президентски избори, трябва да изберете за президент Николас Мадуро", каза през март 2013 г., няколко месеца преди да почине, покойният венецуелски президент Уго Чавес.   Но според много венецуелци, ако Чавес тогава е знаел какво ще стане със страната при управлението на Мадуро, е щял сериозно да се замисли.   Пет години след като през април 2013 г. Мадуро наследи Чавес, южноамериканската страна, която доказано има най-големите петролни запаси в света, е в хватката на петцифрена годишна инфлация. Десетки хора загинаха при антиправителствени протести. Въпреки всичко 55-годишният президент пренебрегна международната общност и се кандидатира за нов мандат на избори, които масово бяха смятани за недемократични.   На изборите през април 2013 г., произведени пет седмици след като Чавес почина, Мадуро спечели с почти 51 процента срещу 49 процента за своя съперник, кандидата на обединената опозиция Енрике Каприлес.   Минималната разлика в процентите на двамата беше потвърждение, че бившият синдикален лидер не притежава харизмата и влиянието сред избирателите на своя ментор и показваше, че ще му е трудно да запази обществената подкрепа, следвайки чавистката политика на социалистическа "Боливарианска революция".   В международен план Мадуро предизвика противоречиви реакции още преди смъртта на Чавес, когато каза, че раковото заболяване на покойния президент може би е било умишлено предизвикано.    Той предизвика недоумение и с думите си, че след смъртта си Чавес му се явил като "малка птичка" и че покойният президент навярно е казал някоя добра дума в отвъдното за аржентинския кардинал Хорхе Берголио, та да бъде избран за папа.   Мадуро спечели доверието на Чавес, когато в началните стадии от раковото заболяване на президента неотлъчно беше до него. Чавес бе опериран през 2011 и 2012 г. в Хавана, а Мадуро тогава беше министър на външните работи.    Мадуро не завършва средното си образование и работи като шофьор на автобус в градския транспорт в Каракас. Става профсъюзен представител в системата на градския транспорт, след това е избран за депутат в Националното събрание (парламента), а впоследствие се издига и до председател на Националното събрание.   Политическа известност придобива по време на уличните протести през 1992 г., когато настоява за освобождаването на Чавес, който по онова време е в затвора, защото застава начело на неуспешен преврат срещу президента Карлос Андрес Перес.    В продължение на повече от шест години Мадуро е министър на външните работи, а през 2012 г. Чавес го назначава за вицепрезидент.   Като първи дипломат на Каракас Мадуро се явява говорител на Чавес в отношенията със съюзниците и се предполага, че е изиграл ключова роля за сделки с Русия, Китай и Иран.   Мадуро често се опитваше да подобри политическото си положение, изтъквайки връзките си с Чавес, но това не му помогна често да бъде критикуван като неспособен и авторитарен управник.   Свикването на Конституционното събрание през юли 2017 г. породи обвинения, че Мадуро се опитва да маргинализира доминираното от опозицията Национално събрание. Някои от водачите на опозицията отидоха в изгнание, а на други беше забранено да участват в политическия живот.   В същото време Мадуро се опитваше да се справи с все по-бързо разрастващата се икономическа криза чрез мерки, които изглеждаха като отчаяни - например със съобщение, че Венецуела ще махне три от нулите на почти тотално обезценената си валута и ще бъде създадена криптовалута, обезпечена от петролните запаси на страната.   Когато натискът върху него нарасна, президентът засили риториката си срещу империализма, заявявайки, че виновни за икономическата криза са "олигархични мафии" и че не дава "и пет пари" за мнението на западните сили за него.   Но този тип говорене вече не импонира на огромното мнозинство от венецуелците, показват социологическите проучвания. Въпросът, който сега всички си задават, е дали Мадуро ще съумее да изкара докрай втория си шестгодишен мандат.    По БТА.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010