Британските служби смятат, че знаят къде се намира секретната руска лаборатория, произвела нервнопаралитичната отрова, която бе използвана срещу бившия руски разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му през март в Солсбъри, пише лондонският "Таймс", като се позовава на анонимен източник.   "Правителството и тайните служби откриха източника на отровата за няколко дни след покушението, използвайки данни от разузнаване и научен анализ", се казва в статията.   Според източник от Уайтхол британските власти са знаели за тази лаборатория и преди покушението, а когато заработила извънредната правителствена комисия КОБРА, им е било "известно, че отровата твърде вероятно е била произведена в Русия".   Тайните служби смятат, че в същата лаборатория са правени изпитания, които да покажат дали отровата е подходяща за поръчкови убийства, добавя "Таймс", цитиран от Би Би Си.    Великобритания обвини Русия за това нападение, Кремъл отрича да е замесен, но Лондон експулсира руски дипломати и обяви замразяване на двустранните отношения. Над 20 страни подкрепиха Великобритания и също изгониха руски дипломати, а Русия експулсира техни като ответна мярка.   В международния скандал по делото Скрипал Русия използва същата тактика, както в случаите с малайзийския Боинг, свален над Украйна, и с обвиненията в гибелта на цивилни в Сирия.    "В онези случаи руските медии също излъчваха многобройни версии за станалото, които влизаха в противоречие с версиите на Запада, а често пъти и помежду си", пише "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.    Русия явно внимателно следи действията на британското следствие и използва всяка възможност, за да посочи пропуски от негова страна. Отначало Москва заяви, че не й е представена цялата информация, която има право да получи. После обвини британското правителство, че прави прибързани изводи, и представи собствени теории кой може да е отровителят на Скрипал и дъщеря му. Същевременно предявява нови претенции.   "Това е "мека сила" в руски стил. Те използват срещу нас собствените ни слабости, това много прилича на джудо", коментира британският политолог Матю Булег.   Правителството на Великобритания се опитва да не обръща внимание на подхода, използван от Москва в случая със Скрипал. Но Русия има предимство в пропагандната война - тя няма нужда да убеждава други държави да вземат страната й, преди да започне действия. Тя печели, като всява съмнения и предизвиква протакане, добавя изданието.   "Дейли мейл" припомня подробности за смъртта на д-р Матю Пънчър, който установи, че бившият руски шпионин Александър Литвиненко е бил отровен през 2006 г. в Лондон с полоний-210 и това даде възможност убийството да бъде свързано с руските власти.   След пътуване с научна цел в Русия през 2015 г. Пънчър изпадна в депресия, а през май 2016 г. тялото му бе открито с множество рани от нож в оксфордския му дом. Случаят бе признат за самоубийство, посочва вестникът, но допълва, че следствието имало съмнения за убийство поради "ужасните рани".    Бивш антитерорист от Скотланд Ярд приканил да се разследват "подозрителните промени" в характера на учения, а британското правителство смятало да преразгледа делата по повод смъртта на хора от Русия, починали в близко време във Великобритания при подозрителни обстоятелства. Случаят с д-р Пънчър и други такива можело да хвърлят светлина върху дейността на други шпиони.   Но според експерт по отбраната, цитиран в "Дейли мейл", дори ако бъде установено, че Русия е замесена в смъртта на Пънчър, това няма нищо да промени: "Какво ще правим? Да не би да започнем трета световна война?" - пита той.    Все още има различия в подходите към по-нататъшното разследване на случая Скрипал, констатира "Комерсант" във връзка с вчерашното заседание на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО).    Съветът отхвърли предложение на Русия за започване на ново общо разследване, след като Лондон не я покани да участва в разследването на експерти от ОЗХО, чийто резултати трябва да излязат следващата седмица

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010