Мнозинството от широката общественост и експертите у нас подкрепят създаването на закон за т. нар. личен фалит, за да се регулират по-рационално отношенията между кредитори и длъжници. "За" въвеждането на подобен институт са 82% от широката общественост, експертите и заинтересованите страни, сочи социологическо проучване, направено в периода от 15 февруари до 15 март 2018 г. от агенция "Глобал метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи. Изследването бе представено в присъствието на омбудсмана Мая Манолова, която от своя страна разви концепцията си за евентуален закон за несъстоятелността на физическите лица. Миналата година покрай промените в Гражданския процесуален кодекс ГЕРБ внесе законови промени за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност като алтернатива на личния фалит, но в крайна сметка партията се отказа от идеята си, защото тя не срещна подкрепата на научната общност. България е единствената страна в ЕС, в която няма правна уредба на фалита на физически лица, посочи Манолова. Подкрепата за опрощаване на дълговете е ниска И макар евентуален закон за личния фалит да среща публична подкрепа, сред обществеността, експертите и заинтересованите страни има разминавания по ключови въпроси като например опрощаването на дълговете. "И при гражданите, и при експертите основният акцент е създаване на по-строга нормативна уредба, която да има ефект, от една страна, в превенция на злоупотребите, а, от друга, да формира по-отговорно поведение", смятат от Българския институт за правни инициативи. Според организацията важната част от бъдещия закон е процедурата, която трябва да дава възможност на ново начало за длъжника – оздравителен план, преструктуриране на дълговете, така че част от тях да продължат да се плащат, възможност за законна работа, ограничаване на кредитирането за известен период от време и др. В същото време подкрепата за опростяване на задължения е ниска и засяга тази част от тях, която е породена от допълнителни такси, наказателни лихви и др. Едва 36% от хората са съгласни част от дълговете да се опрощават, особено онези, свързани с наказателни такси. На същото мнение са само 27% от експертите. Въпреки това в концепцията на омбудсмана Мая Манолова е включено частично опрощаване на задълженията. Малка част от интервюираните са съгласни с предложението на лица, които са изпаднали в личен фалит да бъдат предоставяни социални помощи, докато подобрят ситуацията си (20%), или да им бъде опростен остатъкът от дълга, който не може да бъде изплатен с наличното имущество (12%), показва още социологическото проучване. "Това е обяснимо, тъй като над 2/3 от българите смятат, че всеки човек трябва сам да се справя с изплащането на кредитите и дълговете си и приемат мерки, които да защитават длъжника и да му гарантират облекчена и справедлива процедура да изплати задълженията си, но не и специална социална подкрепа или опрощаване на дължимото", коментират от института за правни инициативи. 75% от експертите са на мнение, че някои хора биха злоупотребили с възможността за обявяване на личен фалит. На същото мнение са и около 67% от широката общественост. Кой ще бъде засегнат от закона Към момента 34% от българите имат някакъв кредит, сочи проучването на "Глобал метрикс". По-голямата част от тези кредити са потребителски – към банки (19%), кредитни карти (7%), покупки на лизинг (6%), стоков кредит (1%). Делът на ипотечните кредити е 4.2%, а на заемите от небанкови финансови институции – 4.6%. Заеми от близки и роднини имат 2.6%, а от частни лица – 0.7%. Омбусманът Мая Манолова изнесе данни, според които просрочените заеми у нас са около 4.7 млрд. евро към края на 2017 г., а тези, при които закъснението е над 90 дни – 3.4 млрд. евро. Необслужваните потребителски кредити пък са на стойност 400 млн. евро. Според Централния кредитен регистър към средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2 330 000 с общо 4 991 000 броя заеми от банки, фирми за бързи пари, лизинги. България е в топ 4 в ЕС по необслужвани заеми, каза още Манолова. По думите й 2.5 милиона българи или 35% от населението живеят в тежки материални лишения. "Законодателство за несъстоятелността на физическите лица би било в интерес не само на длъжниците и техните семейства, то е в интерес и на кредиторите, обществото, българската държава и фиска. Ние сме свидетели как свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми от една страна на българските семейства - отнема перспективата пред тях, а от друга страна създава и огромни проблеми и на икономиката, като генерира един безкраен поток към сивия сектор и към Терминал 2", каза Манолова. Според концепцията на омбудсмана личният фалит трябва да е съдебна процедура пред окръжните съдилища. От нея трябва да могат да се възползват само добросъвестни лица. Тя трябва да важи за по-съществени дългове, например над 5 минимални работни заплати. Част от имуществото трябва да остане несеквестируемо. Процедурите трябва да са максимално публични и да се обявяват в електронен общодостъпен регистър, който да бъде награждане на търговския. В концепцията на Манолова е заложено и частично опрощаване на задълженията. Хората попадат в задлъжнялост заради ниските доходи Най-много закъснения в изплащането на кредити има към фирмите за бързи пари, сочи още социологическото проучване. На следващо място са забавянията при изплащане на заеми от близки и приятели (44%) и лизинг (42%). Най-нисък е делът на забава при ипотечните кредити (24%). Основните причини за изпадане в продължителна задлъжнялост са, че лицето е останало без работа, възникнали са му други по-спешни разходи, внезапно заболяване (5%) или влошаване на бизнеса (2%). Около 2.2% от хората, които са забавили плащания, не са успели да се справят и заявяват, че банката или кредиторът са взели имуществото им – това са приблизително около 6600 човека. Приблизително 0.5% от българите са имали личен опит с неуспешно изплащане на кредит, при което са загубили свое имущество – жилище, кола или имот. Всеки четвърти обаче има в своето обкръжение хора, които са попаднали в същата ситуация. Основните фактори за изпадане в задлъжнялост според анкетираните са резките обрати в икономическата конюнктура и промени в бизнес средата, както и ниските доходи, които често са причина кредити да се теглят за покриване на належащи нужди и издръжка, а не за луксозни или ненужни покупки. Много по-рядко се смята, че е налице безотговорно поведение на кредитополучателите.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010