България е сред държавите в ЕС със сравнително по-слабо доверие в медиите, но въпреки това около 70% от гражданите на страната в по-малка или по-голяма степен имат доверие към новините и информацията, която получават от радиото и телевизията. Това сочи проучване на Евробарометър, проведено по телефона между 7 и 9 февруари 2018 г. сред гражданите на ЕС на възраст над 15 г., обхващащо 26 576 души в 28-те държави членки. Изследването бе представено в понеделник заедно с доклад на Експертната група на високо равнище относно онлайн разпространението на фалшиви новини и дезинформация, който бе връчен на еврокомисаря за цифровото общество Мария Габриел. Докладът и материалите към него ще бъдат използвани при изготвянето на предложения за борбата с онлайн дезинформацията, което Еврокомисията ще публикува през пролетта. Телевизията е медията с най-високо доверие у нас В ЕС медията, която се ползва с най-високо доверие сред гражданите, е радиото, като 70% от анкетираните отговарят, че се доверяват изцяло или в известна степен на новините и информацията, която получават от него. В България делът на доверяващите се е 59%, което я прави пета в ЕС по най-ниско доверие. Ако се вземат само българите, които слушат радио, доверието у нас се покачва на 74% при 78% средно в ЕС. За разлика от тенденцията в Европа, където хората най-много вярват на новините по радиото, у нас телевизията е медията с най-високо доверие. 70% от българите са отговорили, че вярват изцяло или до някаква степен на това, което чуват по телевизията, което е над средното за ЕС – 66%. Сред хората, които гледат телевизия, доверието скача до 73%, което отново е над средните за ЕС 69%. Телевизията си остава и най-предпочитаният информационен източник. Проучването показва, че в България (94%) и в останалата част на ЕС (89%) първостепенният информационен източник са телевизиите. Другите източници на информация за българите са радиото (65%), онлайн мрежите (59%) и печатните издания (51%). Едва 43% от българите вярват на вестниците и списанията Всички останали видове информационни средства у нас се радват на значително по-ниско доверие в сравнение с традиционните електронни медии. Това важи и за традиционния печат. Само 43% от българите имат пълно или частично доверие на печатните вестници и списания, докато 41% твърдят, че изпитват недоверие към публикациите в тях. Това поставя страната на третата най-лоша позиция в ЕС със средно ниво на доверието 63%. Сред хората, които реално четат вестници и списания, доверието се качва до 58%, но това отново е втората най-лоша позиция след Унгария при средно доверие в съюза 74%. При онлайн медиите недоверието е по-голямо от доверието При онлайн вестниците и списанията у нас недоверието (39%) е по-високо от доверието (33%), което също е втората най-неблагоприятна позиция в ЕС. Сред хората, които ползват този вид медии, доверието е 52% - най-ниското в ЕС, където средно 68% от потребителите на този вид медии им вярват в по-малка или по-голяма степен. Ниско е и доверието в онлайн социалните мрежи – 31% доверие сред всички респонденти и уебсайтовете за видео – 27%. И в двата случая недоверието е по-високо – 44% от българите не вярват на новините в социалните мрежи, а 42% - в сайтовете за видео хостинг. Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща новина (37% в ЕС). Едва 14% от българите вярват, че могат да различат фалшива новина (15% в ЕС). За 69% от българите и за 44% от останалите европейци фалшивите новини са проблем. Мнозинството от българите (над 40%) и останалите в ЕС са на мнение, че борбата с фалшивите новини следва да се води най-вече от журналистите, редакциите и властите. По-голям проблем от фалшивите новини е дезинформацията Експертният доклад, представен на Мария Габриел в понеделник, насочва вниманието най-вече към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към фалшивите новини. В доклада определението за дезинформация е „невярна, неточна или подвеждаща информация, предназначена, представена и оповестявана с цел печалба или умишлена вреда на обществото“. Тя може да застраши демократичните процеси и ценности и да навреди конкретно на редица области, например здравеопазване, наука, образование и финанси. Докладът предлага явлението "фалшиви новини" да получи дефиниция и отправя редица препоръки. Като мярка за борба с проблемите специалистите от експертната група на първо място препоръчват саморегулиране. Докладът се застъпва за създаването на Кодекс на принципите, с който да се ангажират онлайн платформите и социалните мрежи. В документа са посочени 10 основни принципа, като например, че онлайн платформите трябва да гарантират прозрачност, разяснявайки как работят алгоритмите за подбор на новини. Препоръчва се платформите и мрежите да съдействат информацията от сериозни източници да бъде виждана от потребителите с предимство. Отбелязва се, че подобни мерки са особено важни в навечерието на избори. Групата препоръчва да се насърчава медийната грамотност, да се разработят инструменти за борба с дезинформацията специално за потребители и журналисти, да се гарантират многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии, да продължават научните изследвания на дезинформацията в Европа. От ноември досега ЕК е получила близо 3000 сигнала за умишлена дезинформация, свързана особено с повлияването на изборния и миграционния процес. От проучване на Асоциацията на европейските журналисти през последните дни стана ясно, че фалшивите новини са насочени предимно към сферата на политиката и по-малко – към икономиката. Според 83% от гражданите на ЕС фалшивите новини са заплаха за демокрацията.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010