Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов се обяви срещу квотното разпределение на мигранти в Европейския съюз, въпреки че досега българското правителство няма подобна официална позиция. Така Каракачанов се нареди до лидерите на страните от Вишеградската четворка, които са твърди противници на приемането на бежанци от Турция, Италия и Гърция.   "Напълно споделям мнението на групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), че промените в Дъблинския регламент трябва да не са в посоката, в която се върви в момента, а точно в обратната - към това да не се задължават европейските държави да приемат нелегални емигранти по квоти и да не се налагат глоби", заяви Каракачанов след среща със заместник-председателя на групата на ЕКР в ЕП, латвиеца Робертс Зиле и генералния секретар на групата Франк Барет.   България бе сред страните членки на ЕС, които подкрепиха приетия през 2015 година механизъм, и към септември тази година бе приела 50 души от Гърция. Според квотната система България трябва да приеме 1200 мигранти, като основният проблем да се доближим до това число е нежеланието на бежанците да живеят у нас.   Съпротивата срещу квотите се води от правителството на унгарския премиер Виктор Орбан, което системно заема евроскептични позиции.    След срещата с европейските гости Каракачанов отказа да коментира дали управляващата коалиция е стабилна и дали споделя изказванията на вицепремиера Валери Симеонов, че премиерът управлява еднолично.   Той обаче разясни, че "Европа има нужда от политическа сила с утвърдени традиции, ценности, религия и култура".     Робертс Зиле от своя страна каза, че британската консервативна партия ще напусне след Брекзит, но се надява "групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент да се запази, защото Европа има нужда от нея".    В групата има двама български евродепутати - Ангел Джамбазки от ВМРО и Николай Бареков.    Днес Джамбазки каза, че заедно с Робертс Зиле работят активно в ЕП по темата за т. нар. "социален дъмпинг", предложена от френския президент Еманюел Макрон.   "Работим срещу тезата на президента Макрон, която е срещу нашия национален интерес и срещу националния интерес на държавите от Източна Европа", обясни Джамбазки.    По думите му има законодателства, които се опитват на пречат на българските и на източноевропейските предприемачи да работят спокойно в страните от Западна Европа.   За разлика от ВМРО премиерът Бойко Борисов и президентът Румен Радев дадоха преди няколко месеца макар и уклончива подкрепа за промените в директивата за командированите работници, за които настоява френският президент Еманюел Макрон.   Директивата от 1996 година дава право на предприятие от ЕС да изпраща временно свои служители в друга страна от Евросъюза, които трябва да получават минималната заплата в приемащата страна, но продължават да им се плащат осигурителни вноски в изпращащата страна.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010