Крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС), основана от някогашни нацисти преди шест десетилетия, отдавна не е в политическата периферия, а се утвърждава като партия от основното течение, която сега може да се завърне на власт след силно представяне на изборите в неделя.   Антиимигрантската и антиислямска партия често е свързвана в чужбина със своя бивш лидер Йорг Хайдер, известен с провокативния си стил, който възхваляваше трудовите политики на Хитлер.   Но под ръководството на Хайнц-Кристиан Щрахе, който е неин лидер след отстраняването на Хайдер през 2005 г., АПС има широка подкрепа в Австрия. Тя водеше в социологическите проучвания месеци наред, преди Себастиан Курц да оглави консервативната Австрийска народна партия (АНП) през май и да я изведе до победа на парламентарните избори в неделя.   Курц още не е казал кой е предпочитаният от него коалиционен партньор, но АПС спокойно може да се превърне в ключов фактор за властта.   АПС, участник в управлението в две провинциални и няколко местни правителства, казва, че Курц си е присвоил нейната твърдолинейна позиция за имиграцията и намаляването на социалните помощи за чужденците.   "Едно нещо е ясно: почти 60 процента от австрийското население гласува за програмата на АПС", каза Щрахе, след като спечели повече от една четвърт от гласовете срещу 32 процента за консерваторите, както показаха прогнозните резултати.   Представянето на АПС тревожи левите и либералните австрийци, някои от партньорите на страната в Европейския съюз, включително германската канцлерка Ангела Меркел, и Световния еврейски конгрес, въпреки че партията днес отрича да е антисемитска или против ЕС.   "АПС днес е много по-радикална, отколкото когато за последно влезе в управлението с АНП през 2000 г., но тъй като обществото като цяло се измества надясно, това не е толкова очевидно", каза анализаторът Андреас Пехам от Центъра за документиране на австрийската съпротива, който изследва крайната десница.   През 2000 г. ЕС наложи санкции на Австрия заради включването на АПС в правителството. Подобна стъпка изглежда малко вероятна днес, като се имат предвид популистките движения в Европа, които тласнаха Великобритания към излизане от ЕС и доведоха до влизане на крайнодясна партия - "Алтернатива за Германия" - в германския парламент.   В понеделник лидерът на "Алтернатива за Германия" Йорг Мойтен приветства резултата на АПС, като каза: "От европейските партии АПС определено е най-близката до нас." Против имигрантите   Подобно на "Алтернатива за Германия" на изборите в Германия на 24 септември, АПС се възползва от тревогата на обществото от големия приток на предимно мюсюлмански мигранти и кандидати за убежище в Европа. Австрия прие през 2015 г. кандидати за убежище, равняващи се на около 1 процент от нейното население, което засили подкрепата за АПС дори сред отдавнашни имигранти.   "АПС се концентрира върху политиката за даване на убежище, а не върху чужденците", смята 51-годишната медицинска сестра Маргарете Шрамек, която заяви, че много от нейните приятели от Полша и бивша Югославия също са гласували за крайната десница на изборите в неделя.   "Не можете да отхвърляте хората. Това, че някой гласува за АПС, не значи, че е нацист", каза Шрамек.   Щрахе от години работи за пренасочването на фокуса на партията от широко ксенофобски към яростно анти-ислямски. "Не всички мюсюлмани са терористи, но почти всички терористи в Европа през изминалите години са били радикални ислямисти", каза той.   Щрахе настоява, че антисемитите нямат място в днешната АПС - рутинна практика е от партията да бъдат изключвани членове, прекрачващи границата. Той е посещавал паметника на Холокоста "Яд Вашем" в Ерусалим и е определял антисемитизма като престъпление.   АПС се представя като единствената алтернатива на здраво установения дуопол на социалдемократите и консерваторите и ги заклеймява като привърженици на елитарността, които не искат да налагат реформи.   АПС, която умело си служи със социалните медии, почти постигна избирането на своя кандидат за президент на Австрия миналата година, но загуби част от своята привлекателност, след като 31-годишният Курц оглави АНП.   Според социологическите проучвания масата на поддръжниците на АПС, която до 1986 г. беше предимно от селските райони, значително се е променила. Подобно на други популистки партии в Европа, тя успява да мобилизира не толкова високо образовани по-млади избиратели, които се чувстват изоставени от глобализацията.   Позицията на АПС към Европейския съюз често се променя. Нейните депутати гласуваха против присъединяването към ЕС на референдум през 1994 г. и предложиха да бъде произведен референдум за това дали Австрия да продължи своето членство, след като миналата година Великобритания гласува за напускане.   Оттогава обаче партията ограничава реториката си срещу ЕС и сега твърди, че е проевропейски настроена, но иска Брюксел да върне повече правомощия на държавите членки.   "Тя (АПС) няма интерес да води политика против ЕС в средносрочен план", каза политическият анализатор Петер Филцмайер. "Тя знае, че не би получила каквато и да е подкрепа за това в Австрия, и няма интерес да бъде демонизирана в международен план."   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010