Вълшебната тояга на премиера Борисов

12 Октомври, 2017 - 12:17 - Иво Инджев

Днес за пореден път научихме  как премиерът Борисов решава лично неразрешимите за други политици или за цели институции казуси. “Като с вълшебна пръчица”, предположи водещият на предаване в БТВ Антон Хекимян, с когото събеседникът му бързо се съгласи. И изрази още веднъж съжаление ( прозвучало вече и чрез други медии), че не се оплакал на Борисов по – рано, за да му реши така вълшебно проблема.
Проблемът на предприятието за военна продукция “Емко” се влачи от 24 май, когато внезапно му е бил отнет лицензът не от друг, а от “държавата”, оглавявана от Борисов. Собственикът Емилиян Гебрев не само не успял да си го върне, но за наказание, че не се е предал веднага, се е сдобил с обвинение като “ръководител на организирана престъпна група”. Докато не се сетил да се обърне към премиера и целият кошмар приключил веднага.
Равносметката? ”Емко” ще плати 6 млн. лв. на държавния оръжеен посредник “Кинтекс”. Той пък ще компенсира ВМЗ-Сопот за разходите, направени по договорите за производство на продукцията, които бяха отнети от завода от Министерството на икономиката.”
“Рекет даден, рекет приет”!
Всички истории за посредничеството на Борисов като върховен омбудсман и универсален капацитет имат една обща черта: белязани са от изключитлената скромност на нашия премиер. Самият той не бърза да се хвали с поредната си успешна намеса. Оставя на ощастливените от контакта си с него сами да разкажат за чудодейната му заинтересованист и ефективност. Е, в случая с отвлечения младеж, чиито баща сподели в интервю за посещението си в дома на Борисов и за формирания там цял щаб за търсене на изход от създалата се ситуация, не може да се говори за успешна намеса. Но за заинтересованост, загриженост, бащинска ( не само от страна на самия баща)  съпричастност- това се подразбира. Както и за автоматичните благодарности, които вървят в комплект.
Много благодарен за вниманието, което му е отделил Борисов, беше вчера и натиреният от парламента депутат Антон Тодоров, който уж сам и доброволно си е подал оставката след скандала, сътворен от него в Нова тв. От преразказа на Тодоров излиза, че самият Борисов го е молил едва ли не на колене да не си отива от Народното събрание, но съвестният Тодоров, който осъзнал грешката си, въпреки това настоял да се махне от парламента, за да не пречи повече на Борисов и компания. “Тези хора не заслужават това”, каза Тодоров, обяснявайки саможертвата си в името на доброто име на ГЕРБ, което е опетнил ( щото бил малко темерут, както зави пред репортери вече бившият депутат).
“Единство, творчество, красота”, както казваше др. Живкова. Много приляга този лозунг на единството, с което ни сътворяват лъжите си, за да звучат по-красиво. Но на Борисов, както знаем, нищо живковско не му е чуждо. Съответно той великодушно оставя просителите да разнасят славата на вълшебна тояга, с която управлява държавата.
Познайте дали не ми предложи “да помага с нещо” в онзи телефонен разговор, с който той ме изненада на 28 март 2012 г., за да ми каже, че съм първият, на когото се обажда ( с цел “да не му ям кокалите” повече, както обясни сам) да съобщи за току-що взетото от правителството решение за спиране на АЕЦ “Белене”. Познахте. Предложи ми “с нещо да помага” след като на въпроса му дали съм добре му отговорих нещо от рода, че се оправям някак си. Да се оправяш някак си, след като си 6 години без работа ( към онази дата) не е зле, но той го интерпретира като повод да ми предложи сделка: “помощ”  от позицията на всесилен фактор в държавата срещу отказ от “ядене на кокалите му”.
Не се възползвах от дарбата на вълшебника Борисов да сбъдва мечти, но не се заричам, че не бих се възползвал в критична ситуация от нея. Представям си например да ме заболи силно зъб ( не дай Бойко), пък наблизо да няма зъболекар. Как да не се обадя на премиера, който да изпрати хеликоптер или направо да се качи в него, за да ми избие зъбите или зъба- както дойде, стига да може да помогне с нещо.
В телевизионното състезание “Стани богат” на участниците им се дава шанс да се обадят на приятел, който да помага, когато изпаднат в затруднение. Условието е да го изненадат с въпроса си. При Борисов е обратното: не бива да го изненадваш, когато се възползваш от последния си шанс за решаване на проблема ти, а да му обещаеш предварително да си му много публично благодарен дори и да не направи нищо за теб. Защото в противен случай не само няма да станеш богат, но и фантазията ти да се окаже бедна за последиците от евентуалната ти неблагодарност.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010