Навършват се сто дни от встъпването в длъжност на френския президент Еманюел Макрон. След като на 7 май поздрави ликуващите си привърженици, събрали се след победата му в двора на Лувъра, новият държавен глава трябваше да се заеме с предизвикателството да управлява Франция. Оттогава рейтингите му понесоха удар: според проучване отпреди няколко седмици на института ИФОП, направено по поръчка на консервативния вестник "Фигаро", само 36 процента от анкетираните изразяват задоволство от представянето на Макрон. Може ли тогава да кажем, че нещата вървят зле за най-младия президент на Франция? Все пак той спечели балотажа на изборите през май с 66 процента срещу Марин Льо Пен, която получи само 34 процента. През октомври, когато все още бе смятан за кандидат със сравнително малък шанс, той каза пред списание "Шаланж", че не иска да е "нормален президент", какъвто беше обещал да бъде непопулярният му предшественик Франсоа Оланд. Според Макрон Оланд отхвърля "юпитерския" стил на президентско управление, имайки предвид главния бог на Древен Рим. Франция, смята Макрон, се нуждае от президент, който "без да е човекът, от когото произтича всичко, да ръководи обществото чрез своите убеждения и действия и да не допуска неяснота за това какво прави и защо". Когато съставяше първото си правителство с премиер консерватора Едуар Филип, той ясно демонстрира властта си. Правителственият говорител Кристоф Кастанер каза, че Франция има "президент, който е решил да бъде дейна личност, а не коментатор". На международното поле първите няколко месеца Макрон жънеше триумф - отправи предизвикателство към американския си колега Доналд Тръмп заради решението му да извади САЩ от Парижкото споразумение за климата, но го прие на официално посещение в Париж, което изглежда мина в доста приятелски дух. И което е може би по-важно, Макрон, силно убеден привърженик на обединена Европа, установи много добри отношения с германския канцлер Ангела Меркел. "Юпитерският" стил на Макрон пролича още в самото начало на мандата му - с церемонията по встъпването в длъжност, по време на която той премина по булевард "Шанз Елизе" в автомобила на главнокомандващия на въоръжените сили. Но тъкмо с армията Макрон претърпя и първия си голям неуспех. След като одит показа, че държавният бюджет не се справя с целта за намаляване на дефицита, въоръжените сили бяха избрани за една от най-големите икономии - около 850 милиона евро (1 милиард долара). Началникът на генералния щаб Пиер дьо Вилие възрази и Макрон го скастри в обръщението си към френските военни преди традиционния парад за Деня на Бастилията. Няколко дни по-късно Дьо Вилие подаде оставка, превръщайки се в гръмоотвод за критично настроените към стила на президентско управление на Макрон. "Младежки авторитаризъм стана причина за скъсване на връзките на доверието" между президентската институция и въоръжените сили, написа в статия във вестник "Монд" генералът от резерва Венсан Депорт. През първите месеци това беше най-големият, но не и единственият неуспех за Макрон. След парламентарните избори през юни той направи размествания в кабинета, при които бяха извадени четирима министри, замесени в разследвания. На парламентарните избори партията на Макрон "Република, напред!" и нейните съюзници постигнаха триумф - спечелиха 350 от 577 места. Но от време на време проличава, че много от новите депутати нямат опит. Решението да се орежат месечните помощи от 5 евро за наем на жилище стана причина за критики отляво и това засили усещането, че Макрон, който неведнъж е казвал, че деленето на ляво и дясно е отживелица, води откровено дясна икономическа политика. Но правителството на Филип успя да прокара първата част от амбициозната си законодателна програма. Беше приет закон за политическата етика, а Сенатът, въпреки критиките от правозащитни организации, прие нов закон за борба с тероризма. Парламентът одобри първия ключов закон на Макрон в сферата на икономиката, който дава право на правителството да променя с укази кодекса на труда. Изненада предизвика фактът, че министърът на труда Мюриел Пенико засега съумява да не допусне излизане на синдикатите от преговорите по детайлите на тези промени, макар че твърдолинейният профсъюз Обща конфедерация на труда насрочи стачка на 12 септември. Може би най-важното за Макрон е, че групата на "Република, напред!" в Националното събрание засега действа дисциплинирано. Някои опоненти определиха постоянната й подкрепа за предложенията на правителството като сляпо подчинение, но за президента с неговата натоварена програма това е благодат. Истинското изпитание ще настъпи след края на летния ваканционен период, както писа в края на юли коментаторът на вестник "Фигаро" Пол Анри дю Лимбер. "Първият сезон беше успех", посочи Дю Лимбер. "След по-малко от месец започва вторият сезон и като във всички добре измислени сериали той ще е време на изпитания." Реформите в трудовото законодателство ще са първият голям тест през есента. Но ако Макрон продължи все така решително, ако парламентарното мнозинство се запази все така здраво и дисциплинирано, ако президентът успее да премине успешно през синдикалните протести, възможно е той да прокара поне реформите си и да бъде оценяван въз основа на резултатите им. По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010