Македонското правителство одобри проектодоговора за добросъседство с България и възложи на премиера Зоран Заев да го подпише. Очаква се това да стане на 2 август, когато българският премиер Бойко Борисов ще посети Македония за общо честване на Илинденското въстание.   Проектодоговорът вече беше представен в македонския парламент и приветстван от Европейския съюз, но срещу подписването му все още има силна съпротива от страна на македонската опозиция, която твърди, че той дава повече права на българите.   Подобни аргументи в България използваха и среди в БСП, но след това като че ли партията омекоти позицията си.   Вашингтон: Много позитивна стъпка за Балканите   В сряда проектодоговорът бе обсъден на среща между премиера Бойко Борисов и американския посланик у нас Ерик Рубин. По думите на дипломата подписването на договора би било "много позитивна стъпка напред за Балканите"   "Силно подкрепяме усилията на българското и македонското правителство да подпишат договора, също така подкрепяме напредъка на България и Гърция да изпълнят интерконекторния проект, който е много важна част от енергийната диверсификация в Европа", отбеляза американският посланик.   Подкрепяме и визията за фокус върху Балканите по време на българското председателство, за което България може да изиграе съществена роля, добави посланик Рубин.   Георге Иванов иска договорът да е публичен   Часове преди да одобри договора за добросъседство кабинетът в Скопие бе призован от македонския президент Георге Иванов да обяви текста преди подписването му.   Според Иванов липсата на прозрачност предизвиква негативни коментари и загриженост в обществото, която трябва да се преодолее чрез публикуване на текста преди подписването на документа.   Премиерът Зоран Заев обаче вече припомни, че няма подобно задължение. За да влезе в сила проектодоговорът, той трябва да бъде ратифициран от парламентите на двете страни. София и Скопие избягват публичните коментари по темата, за да не позволят създаването на напрежение и нови провокации спрямо договора, който трябва да изчисти спорните въпроси между двете страни, за да може югоизападната ни съседка да се придвижи към НАТО и ЕС.   Какво пише в договора?   Договорът ще стъпи на декларацията, подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски през 1999 година, като целта е така тя да влезе в международното право. Очаква се да бъде предвиден специален механизъм, който да следи изпълнението му.   По най-спорния въпрос между двете страни – общата история, е предвидено създаването на българо-македонска комисия от изявени историци и общественици, която да работи с легитимни исторически източници и да подготви доклади за подобряване на учебните програми.   Очаква се въпросът с македонските претенции за малцинство да бъде решен по идентичен начин като в декларацията от 1999 година. Там е записано: "Република Македония заявява, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония".   Договорът ще бъде подписан на три езика – македонски, български и английски. Спекулациите, че така София признава македонския език са неуместни най-малкото, защото в международното право няма процедури за признаване на език, идентичност и други.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010