Дори крайнодясната партия на Австрия да не влезе в правителството след изборите на 15 октомври, нейните възгледи за имиграцията вече са проникнали в него. Популярността на антиислямската Австрийска партия на свободата (АПС) достигна нови висоти по време на миграционната криза в Европа през 2015 г., когато тя осъди решението на центристкото правителство да отвори границите на Австрия за стотици хиляди бежанци и други мигранти. Повече от година тя беше начело в социологическите проучвания с подкрепа от над 30 процента, а нейният кандидат за малко не спечели президентските избори миналата година. Сега партията се смъква до второ или трето място, а социалдемократите и консервативната Австрийска народна партия (АНП) - двете управляващи партии, които доминират в следвоенната политика, се приближават към позициите на крайната десница. Повечето мигранти и бежанци продължиха към Германия през 2015 г., но 90 000, или над 1 процент от населението на Австрия, останаха и потърсиха убежище. Оттогава двете центристки партии обещават да направят така, че това никога повече да не се случва. "И двете управляващи партии са нещо като по-лека версия на АПС", каза политическият анализатор Антон Пелинка. "Те не са съвсем същите като АПС, но се наблюдава плавно припокриване." Промяната се подчертава от избухнал на 4 юли спор с Италия за контрола по общата им граница. През последния месец Италия иска другите страни от ЕС да й помогнат да се справи с увеличаването на броя на мигрантите, които стигат от Африка до нейните средиземноморски брегове. Разтревожен от наплива, австрийският министър на отбраната Ханс Петер Доскоцил каза, че се готви да предприеме действия, ако те се отправят към Австрия. Той заяви в интервю за най-продавания австрийски таблоид, че очаква "много скоро" да бъдат въведени проверки на прохода Бренер, който е врата за Италия към Северна Европа. В статията беше добавено, че 750 войници и четири бронирани автомобила са на разположение за охрана на границата, ако е необходимо. Италия реагира бурно, като извика австрийския посланик в Рим, преди Доскоцил и канцлерът Кристиан Керн - и двамата социалдемократи, да отстъпят от своите изказвания. Тези изявления обаче са поредният пример как двете центристки партии в Австрия се опитват да използват тактиките на крайната десница срещу самата нея. "Социалдемократите и АНП са в някакъв вид надпревара за това кой може да отмъкне теми от АПС", каза Пелинка. По този начин те вредят на АПС. Именно заради това тя се смъква в анкетите." "Паралелни общества" АНП и нейният 30-годишен лидер - външният министър Себастиан Курц, водят в социологическите проучвания. Откакто стана лидер на партията през май, Курц се съсредоточава върху имиграцията и интеграцията, като призовава спасяваните в Средиземно море мигранти да бъдат отвеждани в Африка, а не в Европа. Неговите позиции и език на моменти са толкова близки до тези на АПС, че крайнодясната партия го обвинява в плагиатство. Когато Курц каза миналия месец, че иска да бъдат премахнати мюсюлманските детски градини, които според него и АПС са развъдници за "паралелни общества", влизащи в разрез с останалата част от Австрия, АПС заяви, че отправя същото искане от години, а Курц няма "волята и куража" да го осъществи. Австрийската социалдемократическа партия (АСДП) на канцлера Керн се противопоставя на Курц по този въпрос, но Керн представи в сряда план за "възвръщане на контрола върху миграцията" и рязко намаляване на пристигащите хора от Африка до 2020 година. Той също така ръководеше тази година усилия в областта на закона и реда, които включваха забрана върху мюсюлманските облекла, покриващи лицето. Керн обаче поставя ударението по-скоро върху заетостта и икономиката. Той настоява за мерки, които да облагодетелстват местните работници пред чуждестранните конкуренти, включително данъчно облекчение за фирми, които запълват новосъздадени длъжности с хора, записани като безработни в Австрия. Макар че е по-целенасочен от това национално предпочитание, за което призовава крайната десница, подходът на Керн поставя на изпитание границите на свободата на движение съгласно правото на Европейския съюз, а мярката още не е одобрена от Брюксел. Вливане в основното течение Въпреки че репутацията й продължава да е донякъде опетнена, АПС намира нов прием в политическата върхушка. Левоцентристката АСДП допуска възможността за съставяне на национална коалиция с крайната десница, премахвайки самоналожена забрана от 30 години. Партиите рядко печелят мнозинство при пропорционалната избирателна система в Австрия и почти винаги се нуждаят от коалиционен партньор, за да съставят правителство. АСДП и АНП управляват заедно през по-голямата част от последните 70 години, но сега са в конфликт, което прави по-малко вероятно отново да обединят сили. "Шансовете (на АПС) да се включи в правителството като по-малък партньор са най-големите от над 10 години, но шансовете да стане първа и да си осигури канцлерския пост са много, много малки", каза политическият анализатор Томас Хофер. "От месеци партията вижда как нейните идеи се прилагат, а сега е изправена пред дилема, защото ако отиде по-далеч и стане по-крайна, може да загуби гласове." В момент, когато партии като АПС постигат изборни успехи в Европа, дипломатическите последици от евентуално нейно влизане в правителството вероятно ще бъдат по-ограничени, отколкото през 2000 г., когато нейният съюз с АНП накара ЕС да наложи санкции. А няма признаци, че австрийската външна политика - към Италия или другите съседи, ще стане по някакъв начин по-ненастъпателна. "Сега има силни популистки партии във Франция, Германия, Холандия", каза висш ръководен кадър на АСДП, пожелал анонимност. "Това вече не е явление, което засяга само Австрия. Можем да влизаме в отношения с тях по-уверено." По БТА.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010