Ако перефразим Бисмарк, според когото най-добрият начин да излъжеш хората е като им кажеш истината, у нас ситуацията на върха на политиката може да се определи така “ най-добрият начин да потвърдиш истината е като я отречеш”.
Колкото повече Бойко Борисов и Цеветан Цветанов отричат, че изпълняват стария номер с разделението на ролите в играта на доброто и лошото ченге, толкова повече става ясно, че правят точно това.
Колкото повече някои шефове на институции отричат, че водят междуинституционална война, толкова по-трудно им става да замаскират този факт.
Колкото повече участниците в това надлъгване отричат, че има нещо лично в битките между тях, толко по-малко някой им вярва. И така постигат ефекта на максимата, спомента по-горе: отричайки истината, те все повече я потвърждават. Настоятелното отрицание води до все по-силното убеждение на публиката, че я мамят, защото се вижда, че отричащите правят точно онова, което отказват да признаят за факт.
Да вземем Румен Радев. Той цял живот е тренирал аполитичност в качеството си на военен. В това качество беше изваден от казармения инкубатор, за да спечели мигом големи симпатии сред всякакви отвратени от политиката избиратели- освен онези, силно мотивираните от предизборните му поклони му към Путин чрез ясно изразената му антизападна позиция по въпроса за санкциите, предизвикани от руската агресия в Украйна. Вместо обаче да потвърди завованото си реноме на “неполитик”, той все повече повежда партизанската битка на върха на ляворусофилската вълна, по която сърфира от самото начало.
След като вчера доброволно ( кой ли би могъл да го насили – не и менторката му Нинова, не и по този въпрос) участва в т.н. помирителна среща с Бойко Борисов, днес същият Румен Радев изригна срещу заместника му Цветанов. Призован като свидетел по делото срещу бившия си началник Николай Ненчев, той нападна фронтално не само него с изстрели от словестния запас на военен от запаса, но и се нахвърли на Цветан Цветанов, потвърждавайки косвено тезата за разделението на ролите между него и доброто ченге Борисов. С единия се ръкува помирително, но буквално часове по-късно вбива клин между него и лошото ченге Цветанов.
Пътьом, при това не за  първи път, президентът отправи квалификации спрямо Народното събрание като място, което произвежда единствено скандали.
Понеже Румен Радев явно не може да напусне омагьосания свят на военния начин на мислене и си служи с образите на войната ( “катастрофа”, “приземяване”  ,“ слагане на трупчета”), ще бъде интересно да проследим във времето как ще му се отрази амортизацията в режим на все по-остър политически сблъсък без резервна писта за кацане.  Не дава вид да е готов да капитулира като катапултира, но без място за кацане е обречен на принудата да навлезе в турболентната спирала на политическото противопстовяне, при което по-скоро ще се превърне в мишена, принудена да бяга, за да се опита да оцелее.
Може за някои зрители на земята този пилотаж да изглежда висш, но всъщност е форма на пропадане в рамките на асиметричната война, в която Румен Радев сам се въвлича. Беше снесен от руския двуглав орел в кукувичето гнездо на “неполитиката”, но когато го напусна и размаха президенските си крила се видя какъв е истинският  му произход . Ще видим “обединител” в негово лице, но на куково лято.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010