Клиничните пътеки се превърнаха в "ротативка"

19 Юни, 2017 - 07:18 - Klassa.bg Rss - всички новини

 Проф. д-р Георги Михайлов завършва медицина през 1981 г. в София. Целия си професионален път подчинява на онкохематологията, като участва в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България. "Лекар на годината" е за 1997 г., "Лекар на НСБАЛХЗ" за 2011 г., носител е на почетна диплома "Лекар, на когото българите вярват".
Преди да влезе в парламента, е национален консултант по клинична хематология и изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания. Избран е за депутат от гражданската квота на БСП от 23 МИР в София."Сегашният финансов модел обрича на мизерно съществуване и общинските болници"
- Проф. Михайлов, населението на България намалява, парите за здраве се увеличават, но все не стигат. В контрола ли е проблемът, в здравноосигурителния модел ли или в нещо друго?
- Във всичко има някаква истина и то доста сериозна. Парите за здравеопазване в никакъв случай не са достатъчни, тъй като най-обикновената справка показва, че в страните от ЕС за здраве средно се отделят 6,9% от целия БВП, а у нас изключително скромните 3,9% (годишно се падат по 200-250 евро на глава от населението). За този публичен разход за здраве у нас се иска  съвременно и модерно здравеопазване. Това е нелепо и не е възможно. Даже това, което съществува в момента за тези пари, които се отделят, наистина е героизъм на медицинските екипи.
- Но още толкова пари излизат и от джоба на гражданите, на болните и семействата им...
- В голяма степен те попадат в графата "нерегламентирани плащания" или плащания на здравнонеосигурени. Това, разбира се, не прави здравеопазването по-добро, защото много от тези пари не се разпределят по начин, който да удовлетворява нуждите на здравната система, а отиват по направления, които удовлетворяват частни интереси.
- Това са проблеми, трупани повече от 20 години. Откъде според вас трябва да започне решаването им? Как да стане така, че хората по места да имат достъп до съвременна медицинска помощ?
- Необходимо е разглеждането на три особено важни направления, които формират основата на вземането на оптимални решения по всички политики в областта на здравеопазването. На първо място следва да бъде разгледана ситуацията на функционирането на лечебните заведения по места и достъпът на гражданите до квалифицирана медицинска помощ на територията на цялата страна. Трябва професионално да се анализира вътрешната структура на реалната здравна карта, а не съчинена в нечии чиновнически глави, неотразяваща истинските потребности здравна карта лустросано поднесена на медиите. Известно е, че оскъдното финансиране на лечебните заведения и кадровият колапс изваждат от строя все повече болници и поставят на изпитание здравната система в редица региони на страната. Болничните задължения стигнаха сериозния праг от 500 млн. лв.
Необходима е изключително трезва и професионална преценка на демографската характеристика и заболеваемостта в отделните региони с оглед преструктурирането на мрежата от лечебни заведения и оптимизиране на достъпа на граждани до тях. Това важи и за аптечната мрежа.
Да не забравяме, че е нарушен и балансът между заплащането на медицинската дейност, лекарствата и медицинските изделия. Ако през 2006 г. от 1,2 млрд. лв. за лекарства, медицински изделия и диетични храни, са плащани 270 млн. лв. (30,38% от всички здравноосигурителни плащания), то през 2016 г. от 2,8 млрд. лв. 41,83% отиват по това перо. 
- Клиничните пътеки изчерпаха ли се като модел на финансиране на болниците? И изобщо, те финансов инструмент ли са или стандарт за поведение?
- Финансирането на здравната система е второто от трите направления, които споменах.  НЗОК е наложен, практически монополен модел, финансиращ решаваща част от здравната система. Клиничните пътеки само тук, в България, са форма на финансиране на здравеопазването. В много от клиничните пътеки са обединени абсолютно различни по своята клинична характеристика, биологична агресия и респективно финансоемкост заболявания. На практика липсват изключително важни критерии, подсказващи необходимостта от една или друга лечебна доктрина, прилагащи се в пътеката, което превръща приложението й в една "ротативка" за финансиране, без ясни критерии за ефект и качество. Освен това моделът на финансиране в здравеопазването е създал такива коридори, към които са се адаптирали консуматорите на средства в здравеопазването, че ако ще и драконовски контрол да се осъществява, изпълнявайки условията на финансирането, ефектът би бил нищожен.
За 10 години бюджетът на НЗОК се увеличил тройно - от 900 млн. на над 3 млрд. лв. Да е станало по-добро здравеопазването? Да са намалели задълженията на болниците? Да е намалял дефицитът в НЗОК? Пациентите не са доволни и имат основания за това. Безспорно има много добри болнични звена в страната, но общата картина е повече от мрачна.
Друг български неработещ модел са търговските дружества, които обаче са без право на печалба. Какво е търговско дружество без право на печалба? Това е вторият нонсенс от порочната мозайковидна структура на здравната ни система. Към тези измислени и неработещи категории се адаптираха "доячите" на публичните средства. Така че, докато този финансов модел съществува, увеличаването на бюджета на НЗОК просто ще бъде "източван" без никакъв оптимален ефект. Стига се до парадокса откровено социалнозначими медицински дейности като онкология и хематология да станат обект на предимно търговски интерес. В същото време се наблюдава тенденция за нарастване на смъртността от онкологични заболявания.
Този финансов модел обезкръвява стратегическите лечебни заведения с национално значение - университетските и областните болници, които поемат най-тежките случаи и практически работят на загуба.
- Малките болници в трудно достъпни региони, също са на ръба на съществуването си, а хората ще останат без всякаква медицинска помощ, ако те бъдат затворени.
- Това е много сериозен въпрос, който се нуждае от съществено прецизиране. Сегашният финансов модел обрича на мизерно съществуване и общинските болници. В същото време демографската характеристика на регионите в България е много променена. Структурата на тези лечебни заведения също трябва да бъде много добре обмислена, защото трябва да има медицински звена, които да са много близко до хората, да има възможност те да получат квалифицирана медицинска помощ. В същото време в един голям град има 5-6 или N-броя специализирани високотехнологични центрове, без да е направен задълбочен анализ дали населението се нуждае от тях или просто са там, за да завъртят поредната въртележка, а примерно в Търговище или в Добрич да няма нито един. И това трябва да бъде заложено в здравната карта след  професионален анализ.
Има и още един много съществен проблем - липсата на държавна стратегия относно палиативните грижи за пациенти с крайна неблагоприятна диагноза. Това поставя десетки хиляди български семейства в положение да са принудени да поемат в семейството този ангажимент, както и фаталния изход на своите близки. Държавата е абдикирала и от този ангажимент и подобни услуги са само частни и могат да си ги позволят само хора с добри финансови възможности. Или един член на семейството трябва да се грижи за болния.
Към палитрата от проблеми около финансовия модел на здравеопазването да добавим и това, че частните здравноосигурителни фондове вече станаха застрахователни. Това на практика вдигна цената на медицинските услуги, които се покриват от тези дружества. Виждате, че няма никакъв интерес от страна на големите инвеститори да се създават здравнозастрахователни дружества. Защото цената на осигуряването при тях е вече висока, изчислява се на базата на риск.
Тази промяна настъпи в последните няколко години и тя до голяма степен слага сериозно препятствие пред създаването на т.нар. втори стълб в здравеопазването. А втори стълб трябва да имаме и ще имаме, защото без това няма да може да продължи да работи системата на здравеопазване. Но това трябва сериозно и професионално да бъде обсъдено, а здравната комисия в парламента да се превърне в генератор на тези идеи.
- Как виждате решаването на тези проблеми, откъде да се започне? Какви са предложенията на БСП?
- Незабавно съставяне на интердисциплинарна комисия, която да започне подготовка за промяна на финансовия модел на здравната система и въвеждане на диагностично-свързаните групи, които да заменят клиничните пътеки. Необходимо е в следващите 3 месеца да бъде представена реална и съобразена с всички изисквания на определените региони в страната здравна карта, която да бъде основа и на започващите преговори за Национален рамков договор, и на реална стратегия за развитие на лечебните заведения. Необходимо е в най-кратки срокове да започне работа електронно здравеопазване, особено за създаването на електронно лично здравно досие. И не на последно място спешно да бъде създаден модел за остойностяване на професионалния труд на работещите в областта на здравеопазването.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010